Избрано от Петър Слабаков, напуснал видимия свят преди девет години
„Бунтар съм заради самата действителност, в която живея. Никога не съжалявам за думите и действията си. Твърдо държа на позициите си и ги отстоявам докрай с всички сили. Не трябва да се мълчи в никакъв случай.”
„Добротата е най-ценното качество, ама се оказа, че аз май не съм много добър. Много съм прям. Говоря направо в очите. И без да искам, мога да обидя човек. Понякога ми става жал и за колеги, и за други хора, които ме заобикалят.”
„Аз ще бъда в опозиция на всеки, който дойде на власт. Защото който и да е той, забравя че трябва да свърши нещо добро, да помогне на хората. Самозабравя се. Човек е егоистично същество, организмът му е пълен с мръсотии“.
„Може и да съм черноглед, но днес човек няма на какво да се усмихне. А аз обичам да се усмихвам. Едно време в Лясковец по смеха ме познаваха.”
„Аз не обичам приказки на четири очи. О, трябва да има публика, ама много публика.”
„Убеден съм вече, че човекът е най-калпавата твар, защото е дарен с мозък, а тъкмо с него може да ликвидира всичко.“
„Човек все се надява. Ако не е надеждата, той би трябвало да си тегли куршума – за какво да живее. Това е истината.”
„Никога не съм искал да се издигам докъдето и да е. Бях най-щастливият човек като тракторист./…/ Лягал съм си в угарта. Хората не знаят каква топлина излиза от земята. Разкошно. Сял съм фий. И такава права линия съм карал, като свещ. Всяко зрънце е падало на място, ходил съм да го гледам. Удоволствията на живота.”
„Като трябваше да ми правят снимка за личната карта, погледнах лицето си и казах – това не е точно. Снимайте пак. Е, защо, ми викат, пък аз отговарям – в този момент псувам управлението на държавата!”
„Единственият Бог за мен е природата. Едно време са се прекланяли пред слънцето, пред дърветата, пред бурята. Това е Богът. Ние сме нищожества.”
“Странна работа. Надхвърлих 80-те, пък акълът ми е все на 20. Истината е, че се чувствам на 30.”
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
