Таня Лолова чете Асен Разцетников на здравен форум

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Голяма актриса отдавна е любимка на научните светила

Спомняте ли си великолепната приказка на един от най-добрите детски разказвачи Асен Разцветников „Съдружие”? как органите се отдали на мързел и лека полека тялото започнало да губи живот. Но…„…И тъй като от него час заработили пак ръцете, заприпкали нозете, започнали пак да гледат очите, започнали да слушат пак ушите, старателно задъвкали устата, стомахът мелел ден и нощ храната и мислила за всички пак главата…” Великолепната Таня Лолова рецитира с вдъхновение „Съдружие” пред куп научни светила в областта на медицината на XVII-та национална среща на фондация „Медии, общество,семейство,традиции” – МосТ в курорта Албена. Авторитетният форум беше под патронажа на президента на Република България Румен Радев.

„Всеки има своята роля в нашето общество. А единният организъм е здравеопазването”, коментира актрисата пред депутати, няколко национални консултанти, както и пред лекарят на годината проф. Ивайло Търнев. И добави, че най-обича да минава по мостове, препращайки ни към организаторите МосТ. „Вече 17-и път минава по моста и ви казвам – на другата страна е по-добре!” с привичната си чувство за хумор обобщи тя.

Една от най-социално реактивните журналистки в продължение на десетилетия Юлия Пискулийска, председател на фондацията пред събралите се научни светила в медицината обяви, че здравеопазването като едно вечно бойно поле между живота и смъртта, между проблема и решението, между отчаянието и надеждата и започна началото на дискусията с талисмана на МосТ знаменитата Татяна Лолова: „В очакване на … златната рибка”. Таня Лолова беше избрана точно тя да поднесе огромен букет от рози на проф. Ивайло Търнев.   Медикът, който е известен с отстояването на принципи и който заяви, че дехуманизацията на професията го прави безсилен, получи наградата Медицински Оскар 2017 за цялостен принос в медицината. Той бе удостоен от Националните Медицински Награди, като откривател на 12 нови редки болести. Търнев е началник на Клиниката по нервни болести на Александровска болница и е водещ специалист за лечението на редки болести не само у нас, но и в чужбина. Модератор на форума бе д-р Нигяр Джафер- заместник-председател на Народното събрание. Доклади изнесоха проф. Ивайло Търнев – за иновативните терапии на редките болести, проф. Иво Кременски – за прецизна медицина и генетичен скрининг, проф.Тодор Кантарджиев с акцент върху биотероризма, проф. Радка Аргирова- за революцията в лечението на хепатит. За първи път достойно място беше отделено на хематологията, която за иновацията носи живот, изнесе проф. Юлиан Райнов, а за тази в детската онкохематомия – от доц. Валерия Калева.

С въпроси и отговори продължи форума от: проф.Радка Кънева за геномни изследвания в България- възможности и предизвикателства, д-р Тодор Тасков- изкуството да виждаш: Семейството като двигател на хуманност, предприемачество и прогрес при поколения офталмолози, сред които е и неговият дядо,открил първия частен очен кабинет през 60-те години в Търговище. Семейството има специализирана болница в Пловдив, а синовете продължават традициите да учат и да лекуват зрението.

Проф. Николай Габровски представи хирургично лечение на заболяванията на гръбначния стълб и новите възможности, д-р Ива Станкова от Центъра за лечение и укрепване на гръбнака представи най-новата апаратура, на което вече се радваме и в България.                                                                                                      

Няма как здравен форум да мине без проблемите на сърцето и темата представи д-р Мари Паникян на тема: „Сърдечно-съдови заболявания- забравихме ли азбуката”. Д-р Асен Хаджиянев акцентира върху ендоскопската хирургия на хипофизата в България с двайсет години опит, а проф.Ивайло Търнев – за новостите в лечението на множествената склероза. Проф. Иван Недков разнообрази форума, като разкри проблема с фините прахови частици в атмосферата, които са предизвикателство към съвременната наука. Индианската поговорка „Въздухът не е наследство от дедите ни, а заем от децата ни”, разплака д-р Александър Симидчиев, който обясни връзката на въздуха и здравето.

Финалът постави проф. Венко Александров, един от големите меломани сред медиците. Отново дойде ред за култура. И най-сложните научни дискусии отстъпиха място на една велика история – тази на Хендел. Великата музика стои над всичко. А тя идва от Бога, който е и най-великият реаниматор, доказа тезата си професорът анестизиолог.

Националната среща се организира не само по идея на председателя на фондация МосТ Юлия Пискулийска, но и благодарение на нейната всеотдайност и усещане за кауза. Не случайно толкова много институции й съдействат : Глаксомитклайн, Новатрис, Санофи, Пфайзер, Байер, Елта-90, ТП Евофарма, Мерк, Очни болници „Луксор – д-р Таксов“, курортен комплекс „Албена“, МДЦ „Медива“ и Роза импекс.  

Люсиена Крумова

ARTday.bg

Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Мъдростта на опита

„Всяко ясно обяснение винаги ме е убеждавало, всяка учтивост ме е покорявала, а всяко щастие почти винаги ме е правело мъдра. И само с...

Хенри Милър: Най-голямата лъжа е да обещаеш да обичаш един човек цял живот

Хенри Милър е роден на 26 декември през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се...

Зачатието – свято. Рождението – с писък.

Тъй рече Виктор във деня на Йосиф И мисля за Бащата. И за бащата мисля. Зачатието – свято. Рождението – с писък. Грехът е първороден, а ти,...

57 години без смеха на Чудомир

„Не съм от тия, как’Сийке, ама…” Накарахме ли ви да се усмихнете?! То си е за смях, защото всички се улавяме да повтаряме репликата,...

Карел Чапек: Нищо не е по-странно за човек от собствения му образ

Карел Чапек се ражда в градчето Мале Сватоньовице, по онова време намиращо се в пределите на Австро-унгарската империя, на 9 януари 1890 година. Момчето се...