Той остави ярка следа в операта и киното
На 96-годишна възраст почина Франко Дзефирели – едно от най-ярките имена в италианското кино. В продължение на повече от 60 години той беше изключително продуктивен и еднакво ценен като режисьор на филми, театрални постановки и опера, съобщава „Гардиън“.
Някои от неговите театрални продукции се превръщат в успешни филми. Най-запомняща е неговата версия на „Ромео и Жулиета“ от края на 60-те години. Филмът се представя впечатляващо в боксофиса и получава 4 номинации за наградите „Оскар“, от които взема две – за кинематография и за костюми.
Пиесите на Шекспир вдъхновяват и други негови филми – „Укротяване на опърничавата“ с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, „Хамлет“ с Мел Гибсън и Глен Клоуз и филм по операта „Отело“ на Джузепе Верди. В областта на операта е запомняща работата му с Джоан Съдърланд и Мария Калас.
Дзефирели е роден на 15 февруари, 1923 г. във Флоренция като незаконен син на модната дизайнерка Алайде Гароси Киприани и търговеца Оторино Корси. Страстта му към театъра се заражда в Тоскана, където често прекарва уикендите си като дете. Там той вижда за пръв път изпълнения на улицата. „Никога не съм вярвал на нищо в театъра толкова, колкото на фантазиите, които ни разказват в него“, разказва той.
Постъпва в католическо училище, където твърди, че е станал обект на сексуално насилие от страна на свещеник. По време на Втората световна война се присъединява към партизаните и на два пъти избягва на косъм смъртта. След войната първоначално смята да стане архитект, но скоро започва работа като актьор в радиопродукции.
Дзефирели признава, че този, който променя живота му, е режисьорът Лукино Висконти. Той го наема като актьор в третостепенна роля, след което го взема за асистент режисьор. В една постановка на Висконти работи със Салвадор Дали. Спомня си, че е трябвало да го убеждава да качат на сцената изкуствени, а не истински кози.
В средата на 50-те години режисира за пръв път Мария Калас. Това е началото на дългогодишната им съвместна работа. През 1959 г. действието на една от оперите му се развива в Сицилия. Това привлича интереса на театъра „Олд Вик“ към работата му. Така режисира „Ромео и Жулиета“. Филмовата версия на постановката дава на Дзефирели финансова свобода. Той твърди, че до този момент се е издържал като свободен артист и е допълвал доходите си, като е продавал скици на художника Анри Матис, подарени му от Коко Шанел.
Още преди да е излязла филмовата версия на „Ромео и Жулиета“, той снима „Укротяване на опърничавата“ с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, които отчасти финансират продукцията. Дзефирели продължава кариерата си като трескаво жонглира с работата си в операта, театъра и киното. Следват филми като „Исус от Назарет“ (1977 г.), „Шампионът“ (1979 г.), „Безкрайна любов“ от 1981 г., в който участва Брук Шийлдс. В адаптацията си на романа „Джейн Еър“ на Шарлот Бронте работи с Шарлот Генсбург.
През 2004 г. е удостоен с рицарско звание.
ARTday.bg
