Излезе от печат „Приятелят, когото нямам“ – най-новата книга на Мартин Спасов

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Стихосбирката е вече достъпна в онлайн магазина на Издателство „Библиотека България“, а скоро и в добрите книжарници

Редактор на книгата е знаменитата Маргарита Петкова, която пише: „Мартин Спасов е поет със свой собствен глас, който се откроява ярко сред кохортата на стихопишещите. Избрал класическата форма за своите стихотворения, той всъщност е много по-модерен от своите събратя по перо, защото виталните стрели на думите му уцелват сърцето на читателите именно чрез умението му да е точен без помпозност, да е честен без витиеватост и да е оголен до нерв и кост, без маниерност. „Приятелят, когото нямам“ е адресирана до всички, които ценят стойностната поезия, които не обичат клишетата, които имат нужда от приятел, когато „всичко се връща, освен онова, което искаш да върнеш.“ Приятелят, когото нямам всъщност е приятелят, когото носим в сърцето си, а поетът само ни помага да го преоткрием наново и да го оценим, защото „всеки сам си е причина да бъде между други сам.“

Книгата е вече достъпна в онлайн магазина на Издателство „Библиотека България“, а скоро и в добрите книжарници.

Мартин Спасов е автор, чието име няма нужда от представяне, наградите за неговото творчество са показателни за таланта му:

Национален литературен конкурс „Хермес“ за дебютна книга – 2013 г.;

Национална награда за поезия „Южна пролет“ – Хасково, 2014 г.;

Национална награда за поезия „Усин Керим“, 2014 г.;

Национална литературна награда „Владимир Башев“, 2015 г.

Национална награда за поезия „Дамян Дамянов“, 2016 г.;

Награда на Шумен за изкуство и култура – в раздел „Литература“, 2017 г.

На Еньовден си припомняме едно от магичните стихотворения на Мартин Спасов:

Облече се светът във лавандула.

Опива ме лилавата му кожа.

Цитирам тишина. И идва юли.

Безтебен. Вдъхновяващ. Неотложен.

Сдобрявам се с душата си. Простих ѝ

среднощните излизания в петък.

Пораснала и помъдряла тихо,

с очите ми е търсела пътека.

С гласа ми те е викала във мрака.

А твоята душа дали е чула?

Лилавата тъга раздвижи някой…

Не беше ти. Как мразя лавандула.

Книгата може да поръчате ТУК

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Стихотворение от Станка Пенчева: Как не искаме да сме същите…

*** Какъв едновремешен сняг вали - бавен и благ, простодушен. Прегазват го настървено коли, комините бързат да го опушат, снегорините - да го пометат. А той си пада унесено, не подбира ни...

Спиноза: На човек, който се срамува, е присъщо желанието да живее честно

По мнението на видния британски философ от наше време Бертранд Ръсел, идеите във философията на Спиноза трябва да бъдат използвани, за да можем чрез...

Рядка картина на Караваджо ще бъде показана за първи път в Рим

Рядка картина на Караваджо, изтерзания гений на светлосянката (киароскуро), ще бъде изложена за първи път в музей в Рим, който я е получил като...

Емир Кустурица на 70

Емир Кустурица - лошото момче на сръбското кино, днес става на 70 години. Ексцентричен режисьор, актьор и сценарист на десетки филми, отличени с престижни...

Тъгата на Пинокио по Карло Колоди

Карло Лоренцини Колоди е роден на 24 ноември 1826 година във Флоренция. Колоди е псевдоним — име на красиво градче в Италия, в което...