Звездата днес празнува рожден ден
Един от най-обичаните български изпълнители – Васил Найденов, е роден днес – на 3 септември през 1950 г. в София. Изпълнителят на „По първи петли“ навършва днес 69 години.
Васил Найденов споделя:
Вярвам в доброто начало. Независимо какво се случва на всеки от нас, независимо от това в какво време живеем. Някъде в пространството има Добро, което е все едно как наричаме – дали както в приказките, или го определяме по друг начин като измерение. Ако го нямаше това добро начало, нямаше да има нито свят, нито човечество, вселена, нищо… А какво ние помежду си си причиняваме в „локално“ измерение – това е съвсем друго нещо.
Майка ми казваше, че грача като гарга и не трябва да се занимавам с музика. А вижте животът какво ми поднесе.
Агресията е в грозните сгради, които ни заобикалят, в поведението на хората, в речника им, в музиката, която ни огражда… Колкото и да се крием като щрауси, всекидневието ни поглъща. И колкото и да се ограждаме с приятели, сходни по мислене с нас, нищо не помага. Вече все повече хора гасят телевизорите си в прайм тайма. Много е страшно, когато като фон за вечеря звучат новини за катастрофи и убийства А между тях пускат реклама на дамски превръзки за добър апетит. Следват няколко изнасилвания, баба, която е изяла крокодил, а той – космонавт. За десерт – политик, който проповядва болезнени амбиции. Сред цялата палитра от идиотщини не чувам нито една културна вест. Ако пък въобще се появи, то ще защитава интересите на някоя музикална или инструментална групировчица. Защо и кому е нужно всичко това? Нашият народ изобщо не е за подценяване, защото има страшно много интелигентни и можещи хора, които все още са в България. Не всички от тях страдат от мазохизъм. Някои са по-нерешителни, други не могат да оставят семейства и приятели, трети пък си имат приличен бизнес… Но оставането на по-младите тук е вид инертност, за съжаление. Така че трябва да защитим пребиваването си под това небе и всички да носим отговорност за случващото се – от състоянието на сградите до това на културата. Не е измислен начин да живеем по 200 години. Аман от вечната поредна промяна.
Хората от нашето поколение не ламтяха за хеликоптери, яхти и поръчкови лимузини. Живял съм прекрасно без тях. Не държа да общувам с тези, които си мерят ланците. Но винаги съм искал да чувам най-доброто в света за момента.
Има хора, които носят удивителна харизма. Има и други – разхождат се по червени килими, правят какви ли не гадории, спят с кого ли не, за да пробият. Но не могат да го докарат на излъчване. Като Арета Франклин, да речем. Никой не обръща внимание дали е дебела, в какво е облечена или как е гримирана.
Днес като че ли всички са се родили звезди, при това от номер едно нагоре! Е, не е лошо човек да има самочувствие. Половината нямат какво да ядат, но правят проекти. Но нека се замислят какво произвеждат и да бъдат малко повече себе си, защото картофопродавачите ги поставят на един конвейер, в един коридор, който често предначертава скромно бъдеще.
ARTday.bg
