Радиожурналистът в откровен разговор с писателя Добромир Банев
Коя е тя? Глас, който всеки разпознава и лице, което, макар и непознато по улицата или в трамвая, просто пленява. Не само заради сините очи, а заради усмивката. Тя не слиза от лицето ѝ.
Лидия Михова е родена на 2 юни 1951 година в София. Спомня си, че детството ѝ е свързано основно с репетициите, концертите и турнетата с Детския радиохор, тъй като е пяла в него от създаването му. Майка е на две деца – на 45-годишна дъщеря и на 30-годишен син. Завършила е право, но и ден не го е практикувала. Защото нейната страст е радиото. Цели 40 години работи в БНР, а от три години е пенсионер. С нея се запознах наскоро. Животът ни срещна именно в студио на Националното радио, за да осъзная, че сякаш отново срещам отдавна изгубен приятел.
– Завършила си право, но целият ти живот премина в радиото. Как започна всичко?
– Завърших с удоволствие, теоретично беше повече от интересно! Разочаровах се по време на едногодишния задължителен стаж – не можех да бъда „безпристрастна“ по един специфичен адвокатски маниер и съм сигурна, че всеки разбира за какво говоря. Отървах разпределението в провинцията, тъй като имах вече дъщеричката си. И защото няма случайни съвпадения, един ден чух края на съобщение за говорители в БНР. Явих се на шега и микрофонът стана мой верен приятел завинаги.
– Какво ти даде професията на радиоводещ?
– Дълги години бях водеща на сутрешния блок на Програма „Христо Ботев“ – уникалната програма в българския ефир, в която господстват културата и изкуството. Няма политика, няма листи, няма скандали. Единствените противоборства се случват в разнообразните мнения на слушателите. Ето какво ми даде моята работа – уважителност, търпение и отдаденост, без преувеличение. Да работиш онова, което обичаш, е безценно. Споделих, че микрофонът ще бъде близо до мен до края на живота ми. Все още другаруваме с него, защото превърнах своето хоби – дублажа, в основно занимание сега. Липсва ми студиото в БНР – познавах всяка гънка на пулта, липсват ми нашите скрити знаци с тонрежисьора и музикалния редактор, специфичният мирис на дървената облицовка и най-вече онзи гъдел под лъжичката, когато светне червената лампа и трябва да поздравя с: Добро утро, уважаеми слушатели! Неописуемо е.
– Гласът е твоята запазена марка. Чувстваш ли се до известна степен и актриса, когато озвучаваш научно-популярни филми?
– Гласът. Една приятна смесица от Божи дар и гени, без никакъв личен принос. Затова не се фукам с гласовите си данни, важното е дали съм ги напълнила със съдържателност. Когато си зад кадър е много важно да прескочиш „рампата“ и да задържиш интереса на слушателите. Ако съм го направила, ще съм доволна… Когато озвучавам документални или научно-популярни филми – моята страст – се чувствам като съавтор. Толкова ме увличат, че забравям за лапсусите. Те са моят втори университет.
– Как би формулирала живота в едно изречение?
– Като тъкан, съставена от много нишки, а ти изтегляш своята и от нея ушиваш своята житейска дреха.
– А любовта?
– Като раждането на нова звезда на небосклона.
– Оптимист ли си и ако да, кое е нещото, което те води напред?
– Зодия Близнаци съм и понякога съм много колеблива – да се зарадвам ли или да изчакам подводните камъни да изскочат… Но, може би, заради това противоречие стоя здраво на краката си. Истината и справедливостта са моята опора. И не приемам уклончивото: Има много истини в живота! Не, фактите определят единствената истина и не отстъпвам от това.
– Ако можеше да изживееш живота си като в роман, коя книга би избрала и защо?
– „Тютюн“ на Димитър Димов заради горчиво-сладкия вкус на един объркан живот, заради противоречивата Ирина – красива, слаба и силна… Мечтаех да стана актриса и да вляза в нейната роля. Да, бих се потопила в онова време с мирис на папироси и греховни помисли.
– Определяш ли себе си като „летящ“ човек?
– Защо търсим бъдещето си нагоре към вселената и искаме да летим? Отскоро си мисля за дълбините на океаните и моретата с неизследваните ресурси и богатства… Бих потеглила с откривателска мисия надолу. Кое е обратното на „летящ човек“? Е, това съм аз в момента!
– Какво най-много би искала да се промени в света, който обитаваме днес?
– Бих забавила времето, за да имаме възможност да се погледаме очи в очи по-дълго, да разберем, че не сме даденост и всеки от нас има значение. Обичам света и боледувам от неразбирателството…
Добромир Банев
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
