При проведените анализи учените са използвали единствено недеструктивни методи на изследване, целящи максималното съхранение на предметите
Повече от 40 години след откриването на Преславското ювелирно съкровище проведените реставрационно-консервационни дейности и научни анализи в Римско-германския централен музей в гр. Майнц хвърлиха нова светлина върху техниките на изработка, състава на използваните метали и скъпоценни камъни в накитите, съобщава БНР.
След година на реставрация в Германия и гастроли в Лувъра и в Националния археологически институт с музей при БАН в София, отново ще можем да се насладим на изящните накити от царския двор.
При проведените анализи учените са използвали единствено недеструктивни методи на изследване, целящи максималното съхранение на предметите. Резултатите показват, че гамата от благородни метали дават яснота: съкровището е много по-ценно, отколкото досега се е смятало.
За изработването на накитите не е използвано стъкло, освен за клетъчния емайл в различни цветове, разделени от тънки златни ивици. Новите изследвания сочат, че скъпоценните камъни, за които се смяташе, че са аметисти, всъщност са светли рубини и гранати, а планинските кристали по двустранната огърлица – флуорити, използвани от византийските златари, непознати досега в други техни изделия – съобщи в „Артефир“ д-р Александър Горчев, директор на Археологическия музей „Велики Преслав“.
Той каза също, че през март музеят ще работи без почивен ден, а коя е втората огърлица от съкровището, посетителите ще могат да видят през целия туристически сезон в музейната зала „Съкровищница“ в старата столица.
Снимки: Археологически музей
ARTday.bg
