Стефан Цанев: Не е късно 24 май да стане национален празник

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Човекът на изкуството е винаги пред пропаст

„Още когато влизахме в Европейския съюз трябваше да афишираме, че езикът, с който влизаме, азбуката, с която влизаме, не е кирилица, а българска азбука.“ Тази позиция изрази пред „Хоризонт“ поетът, писател и драматург Стефан Цанев.

„Може да се спори много за глаголицата – кой я е създал, защо я е създал. /…/ Но азбуката, на която ние пишем днес, е създадена в България от българи – от Климент и от Наум. Това трябва да се знае – че е българска азбука, защото вече македонците я обявиха за македонска, руснаците премълчават, че е българска, присвояват, че е тяхна. Масово светът, като ни види азбуката, казва: а, вие пишете с руски букви. На това трябваше да се сложи някакъв край и най-легалното, най-хубавото щеше да бъде, ако 24 май беше обявен за национален празник. Това, което сме извършили – най-великото за нашата цяла история, многовековна, е създаването на тази азбука“, коментира Стефан Цанев.

Това неглижиране ще доведе до катастрофа за националното ни самочувствие, смята поетът, който нарича „изпуснат шанс“ това, че не обвързваме националния си празник с културно достижение, а с политическа дата, както се прави навсякъде другаде.

„Това е болезнен въпрос, поне за мен, който с тези буквички ляга и става. Това е рядко достижение. Няма друг народ на света, който би се похвалил със създаване на една азбука, на която пишат над 300 милиона души по света.“

Цанев е оптимист, че не е късно това да се направи. „Този спор върви още от 1990 година, когато 9 септември трябваше да се премахне като национален празник.“

„Изкуството трябва да разкрива на хората, да влияе върху душите им, да ги прави по-добри, по-любвеобвилни. Няма друга цел изкуството според мен“, допълни Цанев. Апатията според него е „гробището на всички добри намерения и на добрите качества на хората“.

„Човекът на изкуството е винаги пред ужасната пропаст, че трябва да слиза надолу. Това чувство, този страх винаги те държи нащрек. Никой не ти гарантира, че можеш да пишеш по-хубави стихове, отколкото си писал. А когато разбереш, че пишеш вече по-лошо, когато пееш по-лошо, по-добре да слезеш сам и да замълчиш“, изтъкна Стефан Цанев.

Източник: БНР

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Хенри Милър: Най-голямата лъжа е да обещаеш да обичаш един човек цял живот

Хенри Милър е роден на 26 декември през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се...

Зачатието – свято. Рождението – с писък.

Тъй рече Виктор във деня на Йосиф И мисля за Бащата. И за бащата мисля. Зачатието – свято. Рождението – с писък. Грехът е първороден, а ти,...

57 години без смеха на Чудомир

„Не съм от тия, как’Сийке, ама…” Накарахме ли ви да се усмихнете?! То си е за смях, защото всички се улавяме да повтаряме репликата,...

Карел Чапек: Нищо не е по-странно за човек от собствения му образ

Карел Чапек се ражда в градчето Мале Сватоньовице, по онова време намиращо се в пределите на Австро-унгарската империя, на 9 януари 1890 година. Момчето се...

Който не носи Коледа в сърцето си, никога няма да я открие под коледното дръвче

Според Речника на българския език, съставен от ИБЕ към БАН, „Коледа“ произлиза от латинската дума calendae – „първият ден от месеца“. Рождество Христово (другото...