Новата книга на журналистката Мариана Първанова ще има премиера на 27 април в столичната галерия “Средец”
Не знаете какво са “Бамбука” и “Феята”, Млечният бар и кафене “Бразилия”, “Кравай” и “Крим”, “Синьото” или “Грозд”, бар “Астория”, сладкарница “София” или писателското кафене на ул. “Ангел Кънчев”? Или пък знаете и при споменаването на подобни имена въздишате с носталгия по годините, когато вие или предците ви са ходили редовно в тези и други оазиси на столичната бохема?
Независимо към коя група принадлежите, достатъчно е да обичате да четете и да сте любопитни към истинските истории от миналото, които го разкриват от непознат в учебниците ъгъл, за да разгърнете книгата на Мариана Първанова “Бохемските кафенета на соца”. Томчето (изд. “Гутенберг”) излезе наскоро от печат, а официалната му премиера е утре, 27 април, от 18,00 часа в столичната галерия „Средец” (в сградата на Министерството на културата, бул. “Ал. Стамболийски” 17).
Не очаквайте културологично изследване на социалния феномен “литературно кафене”. Книгата е плод на дългия журналистически опит на авторката, непринуден разказ за местата, в които са се създавали (утвърждавани и громени!) българските творци и културата ни в годините между 9 септември 1944-а и края на 1989-а. Места, където столичната бохема се е събирала на раздумка, но и за да си казва неща, които често трудно са се изричали открито.
Години наред Първанова събира спомени на известни личности и в един момент осъзнава, че им е дошло времето да бъдат публикувани в книга. Част от текстовете са преминали през авторския й поглед и са плод на допълнителни проучвания. Други са представени като разкази или интервюта. Сред творците откриваме художниците Любен Зидаров и Божидар Икономов-Дари, скулпторите Крум Дамянов и Валентин Старчев, писателя Васко Жеков, певицата Богдана Карадочева, музиканта Кирил Маричков, актьорите Стефан Илиев-Чечо и Ириней Константитови др. Откриваме и изповедите на историка Божидар Димитров, на литератора и общественик Йордан Василев, на легендарния ресторантьор Никола Антикаджиев и др.
Всеки техен разказ е трогателен или смешен, но и показателен за времето на соца. С тъга осъзнаваме, че подобни места отдавна вече ги няма – няма я и традицията за общуване на поколения български творци, за разлика от други градове, където не просто пазят бохемската нишка от историята си, а и я превръщат в примамка за туристи. Именно с това си обясняваме третата част на книгата, която дава възможност за сравнение със столици като Париж, Виена и Варшава. Там традицията на т.нар. литературни кафенета не само се пази десетилетия наред, но и на никого не му хрумва да променя или унищожава местата, където продължават да витаят духовете на личности, създавали националната им култура. Но тъй като повечето от обиталищата на нашенската бохема отдавна са блед спомен, добре дошли в “Бохемските кафенета на соца”.
Виолета Цветкова
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
