Канадската писателка със световна известност днес празнува рожден ден
Маргарет Елинор Атууд е канадска писателка, поетеса и литературна критичка, известна със своя национализъм и феминизъм. Ражда се на 18 ноември през 1939 г. в Отава, Канада. Автор е на „Разказът на прислужницата“ – смразяваща книга, описваща кошмара на хипотетично тоталитарно бъдеще на Щатите. Телевизионната адаптация „История на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос върна книгата в списъка с бестселъри по света, а мнозина читатели откриха паралели между управляващата класа на авторитарния Гилеад и политиките на Доналд Тръмп. През 2019 г. Атууд публикува втората част, озаглавена „Заветите“.
Маргарет Атууд от първо лице:
От всички прочетени книги най-голямо влияние върху мен оказаха приказките на братя Грим.
Издателите мислят само как да спечелят пари. Ако пишете добре, не се интересуват дали сте мъж, жена или слон.
Интервюто е една от формите на художествено творчество. Не може да се направи без въображение и композиционни умения.
Мъж може да напише роман без нито един женски персонаж, ако не броим хазяйката. Роман без мъже, написан от жена, е невъзможен.
Никой не умира от недостатъчен секс, умира се от недостатъчно любов.
Отговорите, които ти дават книгите, зависят от въпросите, които им задаваш.
Съединените щати страдат от национална мегаломания, а Канада – от шизофренично раздвоение на личността.
Мислехме, че имаме толкова сериозни проблеми. Как можехме да знаем, че сме били щастливи?
Здравият разум идва благодарение на опита. Опитът идва благодарение на отсъствието на здрав разум.
Най-отвратителните глупаци са образованите глупаци.
Никога не трябва да проклинате открито тези, които са по-силни от вас, освен ако между вас няма висока ограда.
Когато си твърде щастлив, хората се плашат.
Когато една хубава жена влезе през вратата, здравият разум изчезва през прозореца.
Приятно е да имаш малки цели, които е лесно да се достигнат.
Разликата между глупака и невежата е в това, че невежата може да научи нещо.
Доброто не означава „добро за всички“. За някои винаги е лошо.
На разсъмване изглежда, че целият живот започва отново.
Ако живеете добре, започвате да вярвате, че го заслужавате.
Единственият шанс да кажеш истината е да изхождаш от това, че никой няма да прочете написаното.
Искаш да бъдеш идиот – моля, ние живеем в свободна страна. Милиони хора преди теб са направили същия избор.
Да бъдеш личност е ужасно сложно.
Самотата за една жена е като глада за куче.
Няма нищо по-тягостно от принудителната благодарност.
ARTday.bg