Любовта ни дава други очи, а после неочаквано си ги взима обратно

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Маргарита Петкова за Великия Учител Любов

Любовта е като телеграма. Подава ти я животът-пощальон и докато не я отвориш, не знаеш какво пише вътре. Телеграми вече няма, та да речем, че любовта е като sms. Най-често от непознат телефонен номер. Защото когато срещнеш един поглед сред всичките очи, които те заобикалят, никога не си сигурен какво се крие зад него – име, адрес, общи интереси или абсолютно противоположни, миг или вечност, една нощ или 1001 нощи, може да се изброява до безкрайност. Любовта е всичко и всичко е любов. Имам си една дебела книга, издадена преди петдесетина години, в която са събрани сентенции и цитати от пословици и поговорки на вече несъществуващи народи, та до съвременни тогава велики личности – най-многолистният раздел в нея е този за любовта. И можеш да си намериш цитат, отговарящ на влюбеното или разлюбеното ти състояние в момента, но универсално определение няма. Нормално е. Всеки обича по свой начин. Всеки път, когато обича. Любовта е като реката на Хераклит, през която не можеш да минеш два пъти в една и съща вода. Любовта е като птицата, която не може да лети по-високо от себе си. Любовта е и като къртицата, която пък не може да копае по-дълбоко от себе си. Не се описва, не се обхваща, не се обяснява, живее се. Докато я има. Това, което винаги съм казвала и в което вярвам – любовта безспорно е вечна. Сменят се обектите, към които я изпитваш и които я изпитват към теб. Изобщо – опряхме до изпит и изпитание. Тя е и двете. И още хиляда неща. Едновременно. Не се опитвам да я обяснявам, казах, че е невъзможно. И нежелателно. Колкото хора, толкова любови. Да бе, няма множествено число тази дума, ама пък, реално погледнато, по дяволите граматика в случая, има, и още как! Разбира се, че можете да спорите с мен. Разбира се, че можете да ме опровергаете и ще сте точно толкова прави, колкото и аз. А любовта ще ни гледа снизходително отстрани и ще се усмихва с майчинска мъдрост към самонадеяните си деца. Ще ни пусне поредната си стрела, точно когато най-малко очакваме. Точно към най-неподходящия поглед. О, да! Тя, тая прекрасна измамница, далеч не винаги предполага споделеност, килим от рози, розови облачета с розовобузи амурчета, изобщо живот в розово, както пее Едит Пиаф, а ние въздишаме и ни се ще някой да ни вземе в обятията си и да ни говори тихичко… Ядец! Често се случва да седим цяла нощ пред преполовената бутилка, загърнати в неуютния шал на самотата, да си гризем ноктите и да ни гризат съмненията, да се печем на бавния огън на самосъжалението и да ни дави леденият порой на ревността. Да, ама това също е любов, съжалявам, обаче е точно така. И не се знае дали пък тя не е по-силна от безметежното оглупяване, с което двама души се заплесват един в друг. Любовта, вече съм писала, не върви в комплект с гаранционна карта. Не върви със сертификат за вечно потребление. Да не е перпетуум мобиле? Всъщност е – тя върти света на малкото си пръстче, преминавайки от човек на човек, от вечност към вечност, откакто свят светува и докато свят светува. Просто е. И затова е толкова сложна за обяснение. Аз се опитвам да я разказвам в стихове и авторски размисли, но това е моята любов, а не твоята, неговата, нейната, тяхната, на еди-кого си и еди-кога си. Само моята. В единствено и в множествено число. В този ден, в този месец, в двайсет дни или в двайсет години. Уловени мигове. Цялата – е необхватна. Защото днес умираш от любов по някого, а утре не можеш да го гледаш. Защото си изтрезнял от любовния еликсир. Защото си разочарован (ах, колко лесно се разочароваме, понякога ей тъй, от няма нищо!). Защото любимият Някой ти е забил нож в гърба или те е зашлевил през лицето с дума, с подлост, с нещо, което не си очаквал от него. А защо не си очаквал? Любовта ни дава други очи, а после неочаквано си ги взима обратно. Велик Учител е Любовта. Стига да си учим прилежно уроците, а не да бягаме от час с убеждението, че точно нас няма да ни хванат. Хващат ни в крачка. И се просваш от розовите облаци право в най-калната и най-студена локва, на земята. Е, право на избор е дали да си киснеш там или да се изправиш и да продължиш напред. Време ти трябва да се осефериш, ама пък всичкото време, дето ти е драснато, все пак е пред тебе. И пак право на избор е дали ще акумулираш свършилата (и свършила те) любов в омраза към човека, който е излъгал очакванията ти и към света като такъв, или ще си ближеш раните, та да зараснат по-бързо и ще си продължиш напред с един научен урок повече. Аз продължавам. Да, все по-често срещам мнения, че в този свят, дето ни се е случило да живеем, няма любов, има само потребление и пресмятане. Че омразата и завистта стават естествени спътници в ежедневието ни, че недоверието е по-изгодната позиция, защото доверието те прави слаб и уязвим. Умеем ли да обичаме не е въпрос от днес или онзи ден. Отговорът си го дава всеки сам за себе си. Ако искате да знаете – човек цял живот се учи да обича. Който иска, нека се учи цял живот да мрази, то е по-лесно. Само дето с какъвто аршин мерите, с такъв ще ви отмерят, нали? И не ме лъжете, че сте бронирани за онази тъничка стрела, която в незнаен ден и в незнаен час се забива в сърцето ви и няма как да я изтръгнете, колкото и да се правите на неуязвими, прагматични и самодостатъчни. Зъннннн… Любов. Това е. Точка.

Източник: Издателство „Библиотека България“; Снимка: Личен архив

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Отиде си писателят и сценарист на „Вчера“ Владо Даверов

На 76-годишна възраст си отиде писателят и сценарист Владо Даверов. Здравето му внезапно се е влошило и след кратък престой в болница е починал. Той е автор на...

Спомен за Георги Данаилов с откъс от „Деца играят вън“

"… Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който...

Спасяват Панагюрското съкровище от огнения ад в Лос Анджелис

Предприети са всички необходими мерки за защита на експонатите от изложбата "Древна Тракия и античният свят: Съкровища от България, Румъния и Гърция" в Лос...

Уилки Колинс: Успешната любов понякога говори на езика на ласкателството

Уилки Колинс е роден на 8 януарипрез 1824 г. в Лондон, в семейството на известния художник-пейзажист Уилям Колинс. На 17-годишна възраст започва да работи...

Къщата музей на Бетовен в Бон придоби ценен оригинален ръкопис на творба на композитора

Къщата музей на Лудвиг ван Бетовен в западния германски град Бон е закупила важен оригинален ръкопис на композитора с помощта на публични и частни...