Марк Чапман стреля пет пъти в музиканта
Миналата седмица, по случай 40-ата годишнина от убийството на Джон Ленън, излезе нов роман – „Последните дни на Джон Ленън“. Написан е от световноизвестния американски писател Джеймс Патерсън, който превръща литературата в индустрия с произведените от него (повечето в съавторство) над 150 книги, само през последните 20 години.
Преди 40 години стоях сред потресените хора пред Дакота само часове след убийството на Джон Ленън Този ден промени света, промени живота ми. Вчера публикувах книга, която означава много за мен – „Последните дни на Джон Ленън“, написа Патерсън в Туитър на 8 декември.
Вниманието на писателя било привлечено към смъртта на Ленън отчасти поради криминалната компонента, отчасти и по съседска линия – през 1980 г. той живеел близо до сградата Дакота, където бил апартаментът на Ленън и Йоко Оно. Иначе в скорошно интервю за Sunday Times той откровено призна: „Не мога да кажа, че бях фен на „Бийтълс“, аз предпочитах „Ролинг Стоунс“ и „Трафик“.
На 8 декември 1980 г. вечерта, след като чува по радиото, че някой е стрелял по музиканта, Патерсън се втурнал към местопрестъплението. В онези години той все още не бил прочут автор на детективски истории, но разбрал, че на няколко пресечки от дома му се случват Исторически събития.
Както е известно Джон и Йоко се прибирали у дома, където ги чакал петгодишният им син, когато 25-годишният Марк Чапман стреля пет пъти в музиканта.
Няколко часа по-рано, по молба на убиеца, който го чакал пред Дакота, Ленън е оставил автографа си върху новия албум.
Интересен факт е, че Патерсън някога е работил в психиатрична клиника близо до Бостън, където по това време е бил лекуван Джеймс Тейлър, тогава още неизвестен музикант, който по-късно е първият американски изпълнител, подписал договор с лейбъла на „Бийтълс“ Apple Records.
Тейлър, между другото, също се натъкнал на Чапман ден преди убийството на Ленън: Чапман го разпознал в метрото в Манхатън, приближил се и започна да разказва объркано за „свой проект с Джон Ленън“. „Прекарал съм девет месеца в психиатрична болница и ми беше ясно, че той е психически зле“, казва Тейлър години по-късно.
Вероятно защото за фаталния за Ленън 8 декември, прекаран от него в звукозаписното студио, както и за предшестващите го събития вече се знае много, Патерсън фокусира вниманието си върху сюжетната линия с убиеца. И въпреки че разказът не се води от първо лице, гледната точка на разказвача е именно тази на Чапман.
Дали е етично да се пише за убийци, превръщайки ги в действащи лица на историята или да се публикуват техните мемоари, е отдавнашен спор. И докато на осъдените престъпници е забранено да публикуват своите мемоари, понякога тази забрана се заобикаля с помощта на тайни издателства или невидими автори.
В тази връзка Патерсън казва следното: „Хората пишат книги за Александър Велики и влагат диалог в повествованието. И това е добре. Опитвам се да дам груба представа за събитията, въз основа на наличните материали, съществуващите интервюта с Чапман и други хора и т.н.
Патерсън нарича новата книга биография в жанра на нехудожествената литература. В интервю за списание GQ той казва, че иска да работи повече в този жанр, откакто е замислил книгата Filthy Rich („Неприлично богат“) за бившия финансист Джефри Епщайн.
„Не че съм критик на този жанр, но бих искал да напиша нехудожествена книга, която произлиза от историята, от сюжета. Видът документална литература, който би могъл да напише писател, романист, а не някой, който би описал всичко, което се е случило с героя на 1200 страници “, признава той.
И тази книга Патерсън не е написал сам.
Помагали са му още двама съавтори – сценаристът и писател Кейси Шерман и бившият репортер на „Бостън Хералд“ Дейв Уедж. Патерсън твърди, че той е скицирал основните етапи от историята с Ленън и Чапман, а Шърман и Уедж са написали първата чернова, в която разказът непрекъснато скача от Ленън към Чапман и обратното. После той поправил черновата и останал много доволен от резултата.
„Опитал съм се да го направя като жив, така че читателите да се почувства сякаш е заедно с него в таксито, когато той пристигна за първи път в Ню Йорк, и да усетят неговата мегаломания, неговата обсебеност. Той искаше да бъде известен. Мислеше, че е страхотно. В крайна сметка той се е побъркал по „Бийтълс“ и Ленън и сред това се разочаровал до такава степен, че решил да го убие. Исках да покажа тази реалност — казва той в интервю за GQ. — Към края на престоя му в Ню Йорк
Мозъкът му е бил съвсем объркан. Според съдът обаче съвсем не е бил толкова объркан, че да не разбира какво прави. Самият 65-годишен антигерой на историята все още е в затвора: това лято му получи отказ на 11-ата поредна молба за предсрочно освобождаване. За отказа не малка заслуга има Йоко Оно, която прави всичко възможно, за да предотврати освобождаването на убиеца на съпруга си.
По време на изслушването за предсрочното му освобождаване през лятото на 2020 г. Чапман каза: „Той беше невероятно известен. Не го убих заради личността му, не заради това какъв човек беше. Той беше семеен човек, беше символ, беше човек, който повдигна въпроси, за които сега можем да говорим, и това е страхотно. Убих го, защото беше много, много, много известен и това е единствената причина. И аз много, много, силно исках лична слава, мислех само за себе си“, добавил Чапман. Джеймс Патерсън също признава, че като персонаж Чапман е много по-малко интересен от престъпниците в литературните му трилъри.
А добавя ли известният писател нещо ново към всичко вече казано? Предлага ли различно художествено тълкуване на трагедията новата му книга? Както казва един рецензент в края на краткото рекламно видео на уебсайта на Патерсън, „Неочаквана е“. Това май е единственото нещо, което може да се каже за „Последните дни на Джон Ленън“. Може би Джеймс Патерсън си е казал „Имаме убийство, жертвата е прочута рокзвезда, а аз бях съвсем наблизо — какво повече ми трябва за да напиша още една книга?“.
На заглавната снимка: Джон Ленън дава автограф на убиеца си
ARTday.bg
