Първата секунда любов е истината такава, каквато е

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев за най-великото чувство на Св. Валентин

За мнозина този празник е спорен. Лично аз вярвам, че любовта трябва да празнува ежедневно, защото всички ние съществуваме чрез нейните проявления. Така или иначе днешното квадратче от календара за мнозина носи усмивки, надежди и спомени. И това е прекрасно.

Всяка любов има своята първа секунда. Това е вечността, в която минало, настояще и бъдеще се сливат. Това е секундата, в която осъзнаваш, че нищо друго няма значение. Това е безкрайният миг на възторга.

Срещите са различни. Обстоятелствата непременно не съвпадат. Погледът никога няма да се повтори.

В началото рутината е твърде далеч, за да направи нещата банални. Рутината е тази, която ни засмуква в черната си дупка и ни изплюва върху гръбнака на реалността. Преди нея, обаче, целувката е единствена и неповторима. Два чифта очи, които се гледат втренчено. Първата секунда любов задължително преминава в абсолютно мълчание.

Онази любов, за която четем в класическите книги или за която разказва някой от старите филми, сякаш вече не съществува. Като че ли настоящата любов пропуска своята първа секунда и с това се самообрича на забрава. Слушалките в ушите ни пречат, за да чуем онова любовно мълчание, което ни кара да танцуваме от ентусиазъм. Вещите не могат да заменят цветята. Когато цветята ги няма, “онази” любов е нежност по нечии чужди спомени.

Всяка първа секунда е вдъхновението, че има смисъл да продължиш напред. Животът е по-красив, когато се споделя с някого. Това е моментът, в който разбираш, че си добър и спрямо себе си, защото си позволил някой да те обича.

Вдъхновението в първата секунда на любовта също е завинаги.

Изпитвам леко съмнение към младите хора, които срещам по улицата. Ще ми се да вярвам, че са познали любовта и че не споделят тишината единствено в киносалона на някой мол. Всъщност, повечето говорят и по време на прожекцията. Ще ми се да съм сигурен, че ще се възползват от правото да бъдат щастливи в своята първа секунда любов. Защото се случва да виждам отегчението върху лицата им и това ме кара да изтръпвам от ужас. Да си влюбен по презумпция е ужасно. Разбира се, не правя генерални обобщения и не слагам хората под общия знаменател на съмнението. Просто си задавам въпроси, чиито отговори могат да си останат смущаващи.

Предположенията нямат никакво място преди да дойде ред на рутината.

Откривам в архивите си дневници, в които моята първа секунда любов се разпростира в няколко тетрадки. Моите тетрадки – вечност грижливо пазят наивния почерк на младеж, споделил мълчанието с десетки пожълтели листа. Преживяването на стари спомени ни прави живи, а когато става дума за любов – спомените са тези, които ни карат да продължаваме да се усмихваме и да трупаме по лицата си малките бръчки от радост.

Първата секунда любов е истината такава, каквато е. Без никакви украшения и без спестяване на факти. Защото в този миг на вечност тя е абсолютна за двама души, които са започнали да се обичат. Полуистините идват малко по-късно. Те не бързат да се натрапват, понеже знаят, че са преходни и нямат никакво място в безкрая на вселената от чувства.

Всяка любов вероятно е предпоследна и това е прекрасно, защото така ще можем да преживеем вечността много пъти. Няколко първи секунди безкрай в необходимостта да остаряваме с някого заедно. Докато обичаме, всичко има значение. Докато ни обичат, всичко има смисъл. Останалото са бели кахъри и дни, и нощи, които посрещаме и изпращаме.

Свалете за момент слушалките. Не изпускайте своята първа секунда мълчание с друг.

***

Вещица (Любов)

В какво ли не е веща любовта.

Понякога на вещица прилича.

Затръшва гневно входната врата,

невинна пред леглото се съблича.

 

Обича и намразва. После пак.

Приключва и започва отначало.

С протрити джинси или в черен фрак,

красива е без грим и огледало.

 

Оглежда се в разплакани очи –

сълзите са от радост и от мъка –

скандали вдига, после пък мълчи,

уж тръгва, а остава след разлъка.

 

Душите ни разбърква всеки път.

От ярост удря, ала как целува!

Понякога е вещица. Светът

без вещиците пет пари не струва.

Добромир Банев

Снимка: Валентин Иванов – sValio

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Маргарет Мичъл: Несгодите или изграждат личността, или я пречупват

Това се казва успех – да напишеш един-единствен роман, но той да те превърне в легенда. Тя е Маргарет Мичъл. Авторката на бестселъра на...

Морган Фрийман издава албум, който обхваща 100 години от историята на блуса

Легендарният актьор Морган Фрийман издава албум, който обхваща 100 години от историята на блуса, съобщава АП. Агенцията разказва за любовта на носителя на „Оскар“...

Анатомия на прехода: Христо Калчев и огледалото на „вулгарната“ реалност

Ако десетилетието след 1989 година в България имаше свой литературен режисьор, то това несъмнено е Христо Калчев. Наричан от едни гениален пророк, а от...

Трябва да има някаква цел, дори да е измамна ~ Христо Калчев

Христо Калчев е автор е на поредицата „Вулгарни романи“, в който пресъздава живота на големите босове на организираната престъпност в България. В желанието си...

12 август е денят, в който Слънцето изчезва: Всичко за историческото затъмнение

На 12 август 2026 г. Земята става свидетел на едно от най-вълнуващите и дългоочаквани космически събития на десетилетието – пълно слънчево затъмнение. Луната ще...