Концертът е на 13 януари
Изтъкнатият български диригент Георги Димитров ще поведе Националния оркестър и Националния филхармоничен хор с програма, включваща творби на двама безапелационни гении на класиката. В програмата са включени „Фантазия за пиано, солисти и хор“ от Бетовен и Симфония №41 „Юпитер“ от Моцарт.
Солисти в концерта на 13 януари са очарователната пианистка Петра Холендер-Погади и певците от Националния филхармоничен хор Николина Панкова – сопран, Гина Колева- сопран, Яна Василева – алт, Чавдар Нейков – тенор, Вълю Иванов – тенор, Георги Бейков – бас.
Симфонията „Юпитер“ е най-разгърнатата и най-сложна симфония на Моцарт. Първата и четвъртата ѝ част предшестват симфонизма на Бетовен и на композиторите романтици. Тя вдъхновява много композитори, особено Хайдн, който я използва като модел за свои симфонии.
Немският композитор Роберт Шуман пише през 1835: „За много неща в този свят просто няма какво да се каже – например за симфонията в до мажор на Моцарт с фугата, голяма част от Шекспир и някои произведения на Бетовен“.
А руският композитор Пьотър Илич Чайковски я определя като едно от най-прекрасните симфонични творения. Преди Бетовен да напише Фантазия за пиано, солисти и хор, „фантазия“ се е свързвала със солово произведение за пиано. И именно такова солова част композиторът включва в творбата. Хоровата фантазия започва с дълъг пасаж за соло пиано, който самият Бетовен импровизира на концертната премиера. След това оркестърът се присъединява, създавайки ефект, подобен на концерт. Хорът и солистите се включват на големия финал.
Петра Холендер-Погади е сред обещаващите пианисти на своето поколение, акламирана за нейната „завидна виртуозност“ и „въодушевяващо присъствие на сцената“. Концертирала е в повечето европейски страни, САЩ и Китай. Родена в Братислава, тя много рано проявява интерес към музиката и започва да свири на пиано на 5-годишна възраст в Централното музикално училище в родния си град. Две години по-късно се премества със семейството си в Австрия и започва обучението си в курса за талантливи деца в частния университет „Антон Брукнер“ в Линц в класа на Готфрид Хеметсбергер.
Печели националния конкурс „Prima La Musica“, изнася първия си солов рецитал на 14-годишна възраст. Учила е в Университета „Антон Брукнер“ при Готфрид Хеметсбергер, Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена в класа на Стефан Владар и Националната консерватория за музика и танци в Париж при Жорж Плудемахер. През 2017 дебютира със Словашката филхармония с Втория клавирен концерт на Франц Лист. През 2018 представя компактдиск с клавирни творби на Еужен Сухон. Георги Димитров е ученик на известния цигулков педагог Розенберг. Завършва Българската държавна консерватория в София със специалности оркестрово дирижиране при проф. Влади Симеонов и цигулка – при проф. Михаил Балкански. Специализира при Евгений Мравински и Арвид Янсонс в Санкт Петербург.
От 1972 Георги Димитров е диригент на Пловдивската филхармония, а от 1981 – главен диригент и директор на Русенската опера, както и диригент в Софийската опера.
В периода 1990-1995 ръководи Симфоничния оркестър на Сан Марино. Награден е с най-високото отличие на Републиката – Кавалер на ордена „Санта Агата“.
От сезон 1995/1996 Георги Димитров е музикален директор и главен диригент на Пловдивската филхармония. Като ръководител на Оперно-филхармонично дружество – Пловдив реализира множество проекти, турнета в страната и чужбина на състава, както и участие в откриването на Европейския месец на културата – Пловдив (1999), предавано директно по Евровизия.
Дирижирал е всички български оркестри и е канен като гост-диригент в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Италия, Полша, Чехия, Куба, Мексико, Испания, Швейцария и др.
Внушителният му репертоар включва симфонични произведения, оперни заглавия, кантатно-ораториални творби. Редовно провежда майсторски класове по дирижиране и журира в международни конкурси за диригенти.
Германският вестник „Зюдкурир“ – Баден Вюртемберг, пише за него: „Трябва да споменем българския гост-диригент Георги Димитров, който поставя себе си и своето превъзходно дирижиране винаги в служба на процъфтяващата под неговите ръце музика. С деликатни движения той създава със своя „инструмент“ – оркестъра, светове от звуци и потапя слушателите в едно нереално удивление“…
ARTday.bg