Нецензурираната версия на „Абсурдни времена“ е вече хит
Червен килим ще бъде опънат за премиерата на нецензурираната версия на най-големия хит в българската любовна поезия на ХХI век – „Абсурдни времена“ на Маргарита Петкова и Добромир Банев (издание на „Персей“). Голямото събитие ще се състои на 10.02. (четвъртък), от 18.30 ч. в столичния „Ялта клуб“ (срещу Софийския университет), а входът е свободен. Очаква се да присъстват много популярни личности от света на шоубизнеса, литературата, музиката, театъра и медиите. Запалените почитатели на най-обичаните съвременни български поети ще могат да вземат автограф от тях. Маргарита Петкова и Добромир Банев ще прочетат не само най-популярните стихове от книгата, но и някои от творбите, които за пръв път се публикуват в това издание и оформят една съвършено нова книга.
Тези обаче, които няма да имат възможност да отидат на премиерата, защото са от други населени места или са ангажирани, имат шанс да се сдобият с автограф от авторите, като пишат на специално създадения от издателството имейл absurdnivremena@gmail.com и направят заявка за книгата.
Разкошното издание с луксозна твърда подвързия е вече хит и е предпочитаният подарък за предстоящия Празник на влюбените. Това съвсем не е случайно, защото с крилатите си вече стихове Маргарита Петкова и Добромир Банев изразяват любовните емоции на днешния модерен човек.
Ето някои от тях:
Тя:
Преди да ме повикаш, съм дошла.
Легни така – с глава на коленете ми.
Шепни „Девойката, която ми постла…“,
така обичам Робърт Бърнс! Поет е!
Поетите говорят от душа,
от невъзможност да не го изкажат.
Аз празни думички от теб не ща,
наслушала съм им се. Много важно!
Какво ни трябва ли? Цигарен дим,
бутилка питие, смях и скандали.
Ако така един във друг мълчим,
то утре ще сме страшно недоспали.
Той:
Безсънни са душите ни. И те
какво ли, миличките, не видяха…
Лежа във скута ти като дете –
чак цъфналите вишни завидяха!
Цитирай Бърнс. Аз ще цитирам теб:
„Бутилка питие, смях и скандали”…
Ще трябва да извадя малко лед –
с теб пием питието на кристали…
Кристална е и нашата тъга,
когато сме за малко разделени…
Цитирай Бърнс. Представям си дъга
след дъжд. Цитирай после мене.
Лежа във скута ти като дете –
чак цъфналите вишни завидяха!
Девойките? Увехнали са те –
откакто тебе имам, просто бяха!
Тя:
О, завистта! Любимият ми грях!
Тя избуява, щом ми чуят името.
Да ни завиждат! Значи ги е страх.
Не сме безлични, а неповторими!
Не влизам в грях аз – горделивостта
принципиално ми е неприсъща.
Гордея се, че заедно с любовта
живеем с теб – делим легло и къща.
Делим куплети, вино и статив,
цигари, пепелник… Те ни отиват.
Нали ти стига, за да си щастлив?
На мен ми стига, че до теб съм жива!
Крещим си – от любов, а не от гняв.
И трупаме целувки – не от алчност.
Спим до обяд под синия чаршаф,
но не от леност – а от отмалялост.
И нека ни приписват грехове –
оглеждат ни през криво огледало.
Нали ти стигат мойте светове?
На мен ми стига, че със теб съм цяла!
Той:
Библейските препратки са от страх,
че може да не ме приемеш лично…
Те, камъните, станаха за смях
в ръцете на завистници двулични.
Делим живот. Не просто синкав дим
от хиляди изпушени цигари…
Съдбата си и стихове делим,
така е, под лъжичката ни пари!
Не знаем с теб какво е леността –
живеем, пушим, пием, пишем – факт е!
Такава е по същност любовта –
докато действа, другото в антракт е!
Косата ти ухае на море.
Очите ти ме искат, аз го зная.
На теб ти стига, че си с мен?
Добре!
Делим си и началото, и края!
Фото корица и заглавна снимка: Ивелина Чолакова
ARTday.bg