За и от фронтмена на U2
Пол Дейвид Хюсън (роден на 10 май 1960), с прякор Боно Вокс, е фронтменът на ирландската рок група U2.
На 15-годишна възраст Пол преживява голяма двойна загуба, когато майка му умира по време на погребението на баща ѝ (Този инцидент, с който много фенове и писатели спекулират, може би е и причината за твърдия характер на Боно). Много парчета, особено от ранните албуми („I Will Follow“, „Out of Control“, „Tomorrow“) засягат точно този период от живота му.
Малко след този тежък момент в живота му Пол се увлича по музиката и по свиренето на китара… Ентусиазира го музиката на групи като T.Rex, Thin Lizzy, The Ramones и Television.
Днес той е най-богатата попзвезда в света, но не благодарение на музиката, а защото притежава акции от Фейсбук на стойност 1,5 милиарда долара. За последните 20 години Боно успя да се превърне в емблема на концепцията “звезда с кауза” и демонстрира социална ангажираност по най-различни поводи.
През 1984 г. Боно става говорител на „Нетейд“ – организация с идеална цел, обучаваща младите как да се борят с бедността. От 1999 г. насам участва също и в повечето програми за премахване на дълговете на Третия свят, както и относно проблемите в Африка, привличайки на своя страна много холивудски звезди и шоумени.
Боно основава организация на име „DATA“ (Debt, AIDS, Trade in Africa), която се занимава с фокусиране на вниманието на обществеността върху двата най-големи проблема относно Африка – СПИН-ът и контрабандата, спираща нормалното икономическо развитие.
Боно е лицето на U2 вече над 40 години, а те продължават да са машина за милиони. Техният, митичен за поп-културата, глобален тур от 2009 до 2011-а е най-посещаваното и печелившо концертно турне в историята.
Продали са повече от 170 милиона записа и имат 22 награди “Грами” – повече от всяка друга банда. Независимо дали музиката подпомага социалния ангажимент, или обратното, Боно успешно се справя и на двете сцени.
Изпълнителят споделя:
Чудесно е всички да сме единни, но да уважаваме правото на другите да са различни е още по-важно!
Напоследък започвам да харесвам все повече и повече хората, чието мнение е различно от масовото.
Предразсъдъците могат да бъдат опасни, но без тях светът ще бъде сив и скучен.
Мястото, където живеете не трябва да определя дали живеете!
Не прекалената амбициозност ни убива, а липсата на такава!
Моите герои са тези, които са успели, въпреки че са допускали грешки. Тези, които се учат от тях и продължават с високо вдигната глава.
Колкото по-малко знаеш, толкова повече вярваш на другите.
Да продадеш душата си означава да работиш нещо, което не харесваш и то не заради голямата заплата.
Книгата е най-хубавият подарък, който може да направите на някого.
Когато говоря за любовта, аз разбирам неегоистичната любов. Физическата любов може да се купи и продаде, като всичко останало. Но аз мисля, че истинската любов означава да се дава и да не се очаква нищо в замяна.
Липсата на самосъжаление е едно от качествата, които бих искал да притежавам. Повече от всякога ме очарова в хората.
Музиката може да промени света, защото тя е способна да промени хората.
Ужасно искам да свиря на китара и свиря на нея ужасно!
Разликата между поп и рок музиката е, че попът те кара да повярваш, че всичко е наред, а рокът – че нищо не е наред, но можеш да го поправиш.
Музиката има силата да събира хората заедно, също както политиката може да ги разделя.
Надявам се, че работата ми като активист ще бъде забравена. Защото се надявам, че тези проблеми ще изчезнат завинаги.
Ако музиканти и активисти работят наистина заедно, ще можем да победим силите на икономиката и корпорациите.
Личният и политическият апокалипсис вървят ръка за ръка.
Точно в моменти на съмнения и абсолютно объркване можем да преоткрием ценностите си, ако сме достатъчно умни.
Това музиката е толкова необикновено нещо. С нея говорим с Господ, или пък изобщо не говорим с Него. Дори и ако не вярваме в Него. Тогава нека тя е език на душата. Ако повярваш, че отвъд плътта си имаш душа, която живее повече от тялото ти, ако наистина има душа, то тогава музиката е онова, което я пробужда. Моята определено я пробуди. И тогава започваш да разбираш и общуваш на друго ниво.
Чувствам, че не съм надраснал кой знае колко хлапака в себе си. А и гневът пулсира в сърцето на рокендрола, нали? В това е разликата между рока и попа. Да превръщащ болката в красота е работа на изкуството, а трансформацията на агресията в рокендрол е наша специалност.
Ако опитът те учи на нещо, то е да си отдаден напълно на настоящия момент и да попиваш всяка капка щастие в него. И, ако си късметлия, единствената пречка по пътя ти, ще бъдат собствените ти страхове.
Сложете черта на миналото, целунете бъдещето.
ARTday.bg
