Не съжалявай – тъй съдбата е решила…

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Завърнеш ли се някога на този остров,

не бързай родната си къща да подириш.

Огледай първо улиците, спрели сред покрайнините,

и се опитай да прозреш дали те чака някой тук.

За толкова години

дори и богове забравяли са хората,

а ти си само смъртен,

за някои от този град отдавна мъртъв.

На кораба изчакай нощ да падне по-добре.

Сред тъмнината ще се чувстваш в безопасност –

ако случайно зърнат те пазачите от крепостните кули,

по-скоро за видение ще те помислят.

Така

с окъсаните си и вехти дрехи,

които крият благородното ти потекло,

пред къщата на някой стар приятел спри.

Ако те помни той,

ако зарадва се и във дома си те посрещне,

не се страхувай своя път да му разкажеш.

Дали ще ти повярва не е важно –

видял ли си наистина циклопите и лестригоните,

говорил ли си с Посейдона разгневеният,

да потвърдиш самият ти със сигурност не можеш.

Защото всичките богатства,

които в своето пътуване натрупа,

са само вещите, с които смъртните запълват дните си,

и нямат нищо общо с боговете,

те тяхното присъствие не могат да докажат.

Но доказателствата нужни са на хората,

които никога не вярват –

не за тях измислени са боговете.

Кажи, дали наистина те чака някой тук?

Синът ти не е бебето,

което в своите ръце държеше,

той е вече мъж

по пътища, избрани от самия него, тръгнал.

Ще види ли далечните пристанища,

които корабът ти някога достигна,

това малцина знаят.

О, как прекрасни бяха тез пристанища

и колко радост те ти подариха.

Но ти винаги бързаше,

дори Калисто не успя да те опази

от силното желание да се завърнеш нявга тук.

Дано намериш родния си остров

такъв, какъвто в спомените го запази.

Но ако видиш, че отдавна си ненужен,

ако на двора в къщата ти чужденци пируват,

а твоята жена им носи вино,

не съжалявай – тъй съдбата е решила.

Все още корабът ти на брега те чака –

понякога предметите по-верни са от хората,

и има още толкова пристанища,

които струва си да бъдат посетени…

Завърнеш ли се някога на този остров,

което си оставил – не търси.

Герасим К. Балабанов, „Одисей“

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Стефан Цвайг: Най-големият страхливец става звяр, щом почувства зад себе си някаква сила

Стефан Цвайг. Роден се ражда във Виена в еврейско семейство. Той е родоначалник на психологическия роман, също така признат есеист. Той  е сред най-значимите...

Какво да не пропускаме до края на „Киномания“

Остават броени дни от 38-ото издание на най-старата кинопанорама у нас. Наред с най-впечатляващите заглавия от последната година в световното кино, "Киномания" предлага редица...

Eд Харис на 74: Единственият човек, когото трябва да победите, сте вие самите

Едуард Алън „Ед“ Харис е американски театрален и филмов актьор и режисьор, носител на две награди „Златен глобус“ и номиниран за по две награди...

Прекомерната скръб се смее. Прекомерната радост плаче ~ Уилям Блейк

Уилям Блейк (1757-1827) е един от най-оригиналните английски поети, напълно неизвестен приживе. Произхожда от обикновено семейство и няма академично образование. Притежава изключителен талант и...

Нещо подобно на ден – стихотворение от Емили Дикинсън

*** Ще дойде ли някога утрото? И нещо подобно на ден? Да бях планината висока - дали ще го видя пред мен? И има ли тяло на лилия? И птичи...