Реквием за Емил Чакъров

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Георги Тошев за диригента, напуснал видимия свят на 4 август през 1991 г.

На последния концерт, който дирижира в залата на театър “Шанз-Елизе” в Париж, публиката вижда един отслабнал, но все така енергичен мъж, който води уверено оркестъра. За първи път той е уморен след изпълнението. Моли за вода, вместо за обичайното шампанско. 15-минутни аплодисменти. Цветя. Покани за вечеря.

Диригентът е сред най-желаните гости на парижкото музикално общество – семейства като Ролекс, Собар и Дьо Вил са абонирани за компанията му. Истински бохем, който трудно отказва светската разточителност след концерт. Но този път ще побърза да се прибере у дома.

Сам.

Може да бъде изображение с 1 човек и изправен

Той е само на 42 години и знае за страшната диагноза: СПИН.

В следващите няколко дни диригентът трябва да избира между три интервюта (за сп. “Мюзик”, в. “Фигаро” и телевизионния канал Франс 2), среща в офиса на “Сони мюзик” (за нов звукозапис) или поемането на нов ангажимент с “Реквием” на Моцарт за началото на есента с Филхармонията.

Той избира партитурата на “Реквием” на любимия си композитор – Моцарт.

Диригентът, който успя да “пробие” Желязната завеса през 70-те години на миналия век с таланта си, е Емил Чакъров, най-успешният и световно признат български диригент до днес.

През март 1991 година той получава партитурата на “Реквием” от офиса на своя артистичен агент – прочутият Мишел Глоц. На 4 август същата година умира в парижка болница. Едва на 43 е. Неговият последен “Реквием” остава неизсвирен.

Може да бъде изображение с 1 човек и изправен

Той е българинът, който успява да обедини с възторг публиката от двете страни на Желязната завеса и да даде друг контекст на българския талант извън пределите на страната. Историята на едно момче от Бургас, което сбъдва мечтата си да бъде част от музикалния елит на света.

Емил Чакъров се превръща в любим ученик на Херберт фон Караян. Само за 20 години успява да дирижира Берлинската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър, Израелската филхармония, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис, оркестрите в Цюрих, Прага, Лениградската филхармония, Софийския фестивален оркестър, застава на пулта на най-големите оперни театри като Ковънт гардън, Метрополитън, Ла скала.

В последните години от живота си той се връща в родината, за да създаде най-мащабното музикално събитие у нас – Новогодишния музикален фестивал в НДК.

Георги Тошев

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Стихотворение от Станка Пенчева: Как не искаме да сме същите…

*** Какъв едновремешен сняг вали - бавен и благ, простодушен. Прегазват го настървено коли, комините бързат да го опушат, снегорините - да го пометат. А той си пада унесено, не подбира ни...

Спиноза: На човек, който се срамува, е присъщо желанието да живее честно

По мнението на видния британски философ от наше време Бертранд Ръсел, идеите във философията на Спиноза трябва да бъдат използвани, за да можем чрез...

Рядка картина на Караваджо ще бъде показана за първи път в Рим

Рядка картина на Караваджо, изтерзания гений на светлосянката (киароскуро), ще бъде изложена за първи път в музей в Рим, който я е получил като...

Емир Кустурица на 70

Емир Кустурица - лошото момче на сръбското кино, днес става на 70 години. Ексцентричен режисьор, актьор и сценарист на десетки филми, отличени с престижни...

Тъгата на Пинокио по Карло Колоди

Карло Лоренцини Колоди е роден на 24 ноември 1826 година във Флоренция. Колоди е псевдоним — име на красиво градче в Италия, в което...