Пиетро Маскани – за честта на операта

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Композиторът черпи вдъхновение от самия живот

„Напразно си мислят, че колосалният успех на този млад човек е резултат на умна реклама… Маскани, очевидно, е човек не само талантлив, но и много умен. Той разбира, че навсякъде се усеща духът на реализма, сближаването на изкуството с истината на живота, че човекът с неговите страсти и скърби ни е по-понятен и близък от боговете и полубоговете. Той, с чисто италианска пластичност, илюстрира избирани от него житейски драми и в резултат се получава произведение почти неотразимо привлекателно за обществеността.” Тези думи на друг велик творец – Чайковски, са може би едно от най- точните определения на успеха на Пиетро Маскани.

Именитият италиански композитор пръв осъзнава, че най-завладяващи са сюжетите, почерпани направо от живота на хората и пресъздаващи действителността такава, каквато е.

Маскани е роден в семейството на пекар, голям любител на музиката. Забелязвайки в сина си музикални способности, баща му, без да жали оскъдните си средства, му наема учител – баритона Емилио Биянки, който подготвя малкия Пиетро за музикалния лицей “Керубини”. На 13 Маскани пише симфония и „Аве Мария”, които са изпълнени с голям успех. Способният младеж продължава обучението си в Миланската консерватория при Понкиели, където по същото време учи и Пучини. След завършване на консерваторията (1885) Маскани става диригент и ръководител на оперетни трупи, с които пътува до различни градове в Италия, дава уроци по композиция. Когато издателство „Сонцоно” обявява конкурс за едноактна опера, Маскани моли приятеля си Торджони-Торцети да напише либрето по нашумялата тогава драма на Верга „Селска чест”.

Операта е готова след 2 месеца. Без да храни големи надежди, Маскани не смее да изпрати своето „дете” за участие в конкурса. Това прави тайно от него съпругата му. „Селска чест” е удостоена с първа награда и композиторът получава месечна стипендия в продължение на 2 години. Премиерата на операта в Рим на 17 май 1890 г. има такъв успех, че композиторът едва смогва да подписва договори.

„Селска чест” поставя началото на „веризма” – новото направление в операта. То интензивно експлоатира онези средства на художествения език, които създават ефекти на драматична експресия, отворени, голи емоции, допринасящи за колоритното въплъщение на градската и селската атмосфера. За да пресъздаде тези сгъстени емоционални състояния, Маскани за първи път в оперната практика прилага т. нар. ария на вика.

През 1891 г. операта е поставена в Ла Скала и Верди, според съвременниците му, възкликва: „Сега мога да умра спокойно – има кой да продължи живота на италианската опера.” В чест на Маскани са пуснати няколко медала, а кралят лично награждава композитора с почетното звание „Кавалер на Короната”. От Маскани чакат нови опери. Въпреки това, нито една от последвалите четиринадесет не се издига до нивото на „Селска чест”. В Ла Скала през 1895 г. е поставена музикалната трагедия „Уилям Ратклиф” – след дванадесет представления тя е свалена. През същата година фиаско претърпява и премиерата на лиричната опера „Силвано”.

През 1901 г., едновременно в Милано, Рим, Торино, Венеция, Генуа и Верона, в една и съща вечер на 17 януари, се играе операта „Маски”. Но широко рекламираното произведение, за ужас на композитора, е бурно освиркано във всички градове. В Ла Скала от провала не я спасява дори участието на Енрике Карузо и Тосканини. „Това беше най-грандиозният провал в историята на италианската опера”, пише поетесата Ада Негри.

Най-успешните опери на Маскани са поставени в Ла Скала (“Паризина” 1913 г., „Нерон” 1935) и в театъра “Костанци” в Рим („Ирис” 1898, „Малкия Марат” 1921). Освен опери, Маскани пише и оперети („Крал в Неапол” 1885 г., „Да!” 1919), произведения за симфоничен оркестър, музика към филми, вокални творби. Жизненият път на композитора завършва в средата на ХХ век, на 2 август 1945 г. в Рим, но името му остава записано в италианската оперна класика от края на XIX век.

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Стихотворение от Станка Пенчева: Как не искаме да сме същите…

*** Какъв едновремешен сняг вали - бавен и благ, простодушен. Прегазват го настървено коли, комините бързат да го опушат, снегорините - да го пометат. А той си пада унесено, не подбира ни...

Спиноза: На човек, който се срамува, е присъщо желанието да живее честно

По мнението на видния британски философ от наше време Бертранд Ръсел, идеите във философията на Спиноза трябва да бъдат използвани, за да можем чрез...

Рядка картина на Караваджо ще бъде показана за първи път в Рим

Рядка картина на Караваджо, изтерзания гений на светлосянката (киароскуро), ще бъде изложена за първи път в музей в Рим, който я е получил като...

Емир Кустурица на 70

Емир Кустурица - лошото момче на сръбското кино, днес става на 70 години. Ексцентричен режисьор, актьор и сценарист на десетки филми, отличени с престижни...

Тъгата на Пинокио по Карло Колоди

Карло Лоренцини Колоди е роден на 24 ноември 1826 година във Флоренция. Колоди е псевдоним — име на красиво градче в Италия, в което...