Ще го запомним с безкомпромисната му ирония, талант и характер
На 84-годишна възраст почина художникът Георги Чаушов. Известен е с карикатурите си във вестник „Стършел“ – сатирични графики, наситени с безкомпромисна ирония във времена, в които единици си позволяваха вътрешната и външна свобода да критикуват тоталитарния режим. Карикатурите му съдържат много философски пластове – затова са актуални и днес, едни философски притчи, с особена ирония, понякога изказана в на пръв поглед наивна рисунка. Ще бъде запомнен с таланта си, с характера си, с величието и гениалността си като мислител.
Карикатурата му „Хайдушко хоро“, публикувана през ноември 1989, предрича с остра яснота бъдещето на България – Тодор Живков се спъва и полита надолу, все още размахвайки бялата кърпа на водач (превърната в бяло знаме), а неговите съпартийци продължават танца, криейки лицата си с куфарчета и укази, някои от тях се отдалечават по чорапи.
Георги Чаушов създава и знаковият тъмнокос Сънчо, летящ през пролетта с щъркели. Автор е на книгите „Въведение в триализма“, „Физическата Вселена“, „Моят непривичен свят“ и „Измислици“. Съпруг е на нашата колега Ивайла Александрова.
Ето какво сподели писателят Михаил Вешим в „Артефир“:
„Той беше човек с особено и невероятно чувство за хумор – Чаушово чувство за хумор… В онези несвободни времена той беше един свободен човек. Георги Чаушов е карикатурист от ранга на Бешков. Не само художник, а и мислител. Много съм се чудил защо той напусна „Стършел“ и излезе от българската карикатура. Той беше и много чепат характер, защото, както е казал Далчев, „има много таланти, но малко характери в българската култура“. На Чаушов принадлежи една крилата мисъл, че работата в „Стършел“ превръща гения в талант. Може би той не искаше да се превърне в талант, а да остане гений… Остана си, обаче го забравиха… Не само времето, но и занаятът на сатирика е такъв – мигновена реакция на случващото се. Но никой не се сети за него тези 30 години, докато се оттегли в едно севлиевско село (Бериево), за да мисли върху философски проблеми, които ги има в тия три негови книги. Особен човек беше – такъв българин рядко се ражда, търсещ човек. Отиде си забравен – малко по български.“
За своя приятел си спомня и писателят Емил Андреев:
„Като автор философ, той влезе в едни много сериозни дълбочини – той създаде т.нар. „идеология на триализма“ – светът като триада. Много сериозни и дълбоки книги. Той беше човек на Вселената, за мен Георги Чаушов е един наистина гениален човек и все повече ще бъде преоткриван. Георги беше едно уникално същество и беше и пример за подражание, защото никога не се оплакваше. Да, заслужаваше да му бъдат дадени награди… Но той беше достоен мъж. И остаря като катедрала. Величав човек!“
Светла му памет, или както казват сатириците, Смешна му памет!
Източник: БНР
ARTDAY.BG
