Емили Дикинсън – възторг по време на самота

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Емили Дикинсън е родена на 10-ти декември 1830 година в заможно и уважавано семейство. Почти целият ѝ живот минава в малкото градче Амхърст, Масачузетс. Изучава литература, английски и латински език, ботаника, история, философия и аритметика в колежа, основан от собствения ѝ дядо. Води много кореспонденции, пише безброй писма до свои приятели и не спира да създава стихове, а цветята и градините заемат ключово място в тях и в живота ѝ. Най-продуктивна е след 1860 година. По това време тя се затваря у дома си, дори често разговаря с гостите през вратата на стаята си, без да се вижда с тях очи в очи. „Нейното усамотяване не е отдръпване от живота, а авантюра за живот, много по-реален от външния.“ Тя е мила и дружелюбна – прави малки подаръци със стихове и цветя и се грижи за децата на брат си.

Приживе публикува по-малко от дузина стихотворения. Едва след смъртта  ѝ започва животът на нейната поезия чрез десетки издателства, критики, преоценки. Емили Дикинсън отрича успеха. За нея външното осъществяване е неосъществяване – покрай него губиш духовното.

Поетесата напуска видимя свят на днешния ден, 15 май, през 1886 година.

Резултат с изображение за emily dickinson

Представяме ви няколко стихотворения от Емили Дикинсън:

Аз никоя съм. А ти кой си?

Ти също ли си никой?

Тогава двама сме. Но не издавай –

че те ще ни навикат.

 

Колко е мрачно да си някой

– и като жаба мокра –

да казваш цял ден свойто име –

пред възхитена локва!

***

Плачът е нещо незначително –

въздишката е нещо дребно.

Но от товара им натрупан

човек умира постепенно.

***

От какво се прави ливада?

Нима не знаеш?

Трева –

и една пчела –

и да мечтаеш.

 

Ако пчелата не пристига –

мечтата стига.

***

Душата си избира свое общество –

после вратата захлопва.

В нейното божествено мнозинство

недей се вече натрапва.

 

Тя не се трогва, че от каляската

някой към нея е тичал –

нито, че пред леглото ѝ

император е коленичил.

 

Аз зная – от цяла просторна нация

тя едного ще посочи –

и ще запуши клапите на вниманието си –

като с плочи.

***

То бе една малка, малка лодка,

която по залива тръгна.

То бе едно храбро, храбро море,

което навътре я дръпна.

 

То бе една хищна, хищна вълна –

която с език я прегъна.

Така не разбраха големите кораби

че моята лодка потъна.

Заглавна снимка: YouTube

Превод на стиховете: Цветан Стоянов

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Реставратори разкриха оригиналния колорит на старинни икони, пазени в поморийски храм

Екип от реставратори продължава работата си по ценните икони, които се съхраняват в църквата “Преображение Господне“ в Поморие. Храмът, които е сред най-старите по...

Неестествено е да си отиват жени, станали жертва на нечии ярост и гняв

На 25 ноември отбелязваме Деня за премахване на различните видове насилие, упражнявано върху жени. Инициативата е на ООН, а датата става важна част от...

Ден на Свети Климент Охридски, първоучител на българския народ

На 25 ноември Българската православна църква отдава почит на Свети Климент, архиепископ Охридски, първоучител на българския народ. Знае се, че Свети Климент Охридски е роден...

Стихотворение от Станка Пенчева: Как не искаме да сме същите…

*** Какъв едновремешен сняг вали - бавен и благ, простодушен. Прегазват го настървено коли, комините бързат да го опушат, снегорините - да го пометат. А той си пада унесено, не подбира ни...

Спиноза: На човек, който се срамува, е присъщо желанието да живее честно

По мнението на видния британски философ от наше време Бертранд Ръсел, идеите във философията на Спиноза трябва да бъдат използвани, за да можем чрез...