Немски невролози развенчават мистериите около „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи
Името на картината е взето от биографията на да Винчи, чийто автор е Джовано Вазари, и е публикувана след смъртта на художника. Лиза е идентифицирана, като съпруга на богат флорентински търговец. Мона е сливане на „мадона“ в италианския език, което има значението на „моята дама“, еквивалентно на „Madam“ от френски. Така името на картината означава в буквален превод „Мадам Лиза“.
Другото име, под което е известна тази репродукция, е „Джоконтата“, което е в женски род на Джокондо. На италиански означава също „весел, жизнерадостен“ – следователно има значението на „весела жена“.
Мона Лиза и Джокондата се утвърждават, като имена някъде през 19-ти век. Преди това най-известното име от многото е било „неизвестната флорентинска дама“.
През 19 век и Мона Лиза и Джокондата са вече утвърдени имена на картината. Преди да се утвърдят тези имена, картината е била назовавана с много и различни описателни изречения като „неизвестната флорентинска дама“ и т.н.
Тази репродукция е една от най-известните на художника. Още репродукции на Леонардо да Винчи можете на мерите на сайта.
Предполага се, картината е започната през 1503-та година и вероятната дата на завършването ѝ, според Вазари, е 1507 година. През 1516 година кралят, Франсоа I по това време, кани Леонардо да винчи да работи в Кло Люс в близост до замъка Амбоаз. Художникът взима платното и впоследствие кралят купува шедьовъра за 5000 екю.
След като Леонардо напуска този свят, са отрязани части от двете страни на картината. Тя отива във Фонтенбло, а след това и във Версайския дворец. След френската революция картината е изложена в Лувъра. Наполеон I я взема в спалнята си, а по-късно отново попада в Лувъра.
Предположението, че образът на Мона Лиза всъщност е женският образ на Леонардо, днес вече е развенчано. Artnet.com съобщава, че невролози от Фрайбургския университет категорично са открили тайната на загадъчната усмивка на модела, позирал за картината „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи.
Според доклада на учените тайна няма, образът на платното е на щастлива жена и това е единствената емоция, която той изразява. По време на проучванията са разглеждани внимателно и сравнени с оригинала осем черно бели репродукции на картината, като всяка от тях има малка промяна в изражението на лицето – то изглежда по-тъжно или по-забавно. Установено е, че 97% от участващите в експеримента са посочили, че на оригиналното платно е изобразена щастлива жена. На 12-те участници в експеримента изображенията с Мона Лиза са показани общо 30 пъти. При всяко показване на картина те е трябвало да кажат дали тя е радостна, или тъжна. Експериментът е показал, че оригиналът на Да Винчи е категорично „щастлив“, обратно на очакванията на учените.
„Ние бяхме изумени“, казва един от съавторите на научното изследване Юрген Корнймайер. Той отбеляза, че не съществува неяснота по отношение на сравението между щастието и нещастието, които моделът излъчва.
Каквато и да е истината, едно е сигурно – никой по онова време време не си е представял, че тази картина ще има множество репродукции и че всеки ще може да си поръча нейно копие по интернет. Днес всеки достатъчно способен художник портретист може да направи доста добра репродукция на тази картина и така тя да бъде на по-достъпна цена. Новите технологии пък позволяват да бъде отпечатвана автоматично и така цената на копието да бъде още по-ниска.
Заглавна снимка – Pexels
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/