Повече за и от майстора на перото, напуснал живота на днешния ден през 1870 година
Той е главният герой в литературния свят на Англия в епохата на кралица Виктория, първият майстор на перото, който живее с парите, спечелени от писателски труд. И още, той е първата английска знаменитост, превърнала се в съвременния смисъл на думата в „звезда“, която е боготворена от възторжени поклонници. И в същото време Дикенс винаги е водил двойствен живот – публична личност и човек, обладан от болезнени комплекси и страсти.
Прозата на Дикенс е пронизана от остроумие, повлияно от националния характер и начина на мислене, известни в целия свят като „английски хумор“. За него К. Честъртън казва: „Дикенс беше ярък изразител, рупор на всеобщото вдъхновение, завладяло Англия, на порива и опияняващия ентусиазъм, призоващ всички към най-високи цели. Неговите най-добри творби са възторжен химн на свободата. Цялото му творчество сияе с отразената светлина на революцията“.
Чарлз е най-голямото от шестте оцелели деца на Джон и Елизабет Дикенз. Роден е близо до Портсмут, английски пристанищен град, на 7 февруари 1812 г. Баща му е бил служител и въпреки че нямал аристократичен произход, не бил безразличен към изкуството. За Джон Дикенс изкуството било задължителен атрибут на джентълмена, какъвто той с всички сили се опитвал да изглежда. Той бил доста заможен човек, може би малко лекомислен, но весел и добродушен, с охота се ползвал от комфорта и удобствата, които имало всяко заможно семейство в стара Англия. Обграждал своите деца и по-специално, любимия му Чарли, с грижи и обич.Съпругата му се отличавала с жизненост и остроумие. В семейството се насърчавали такива забавления, като изпълнение на комични стихове и участие в любителски домашни спектакли.
През 1836 г. Чарлз Дикенс се оженил за Катрин Хогарт и те имали 10 деца. След 1857 г. заживяват отделно. Дикенс оставя жена си и наема за младата си любовница Елън Търнан дом.
Дикенс често спонтанно изпадал в транс, получавал видения и от време на време състояния на дежа ву. За друга странност на писателя разказва Джордж Хенри Луис, главен редактор на списание „Фортнайтли ревю“ (и близък приятел на Джордж Елиът). Дикенс веднъж му разказал, че чува отчетливо всяка дума, преди да я пренесе на хартията, а героите му са винаги около него и общуват с него. Работейки по „The Old Curiosity Shop“, писателят не можел спокойно да яде или да спи: малката Нел постоянно се въртяла в краката му и изисквала внимание, съчувствие и ревнувала, когато авторът прекъсвал разговора с нея заради някой друг.
По време на работата по романа „Мартин Чъзълуит“ Дикенс се уморявал от шегите на госпожа Гъмп – дотолкова, че трябвало да прилага сила. „Дикенс нееднократно предупреждавал г-жа Гъмп: ако тя не се научи да се държи прилично и да се появява само при повикване, той няма да й отдели повече нито ред“, пише Луис. Ето защо писателят обичал да броди по претъпканите с хора улици. „През деня някакси може да се мине и без хора – признава Дикенс в едно от писмата си, – но вечер аз просто не мога да се отърва от своите призраци, докато не се загубя от тях в тълпата“.
„Може би само творческият характер на тези халюцигенни приключения ни удържа да споменем шизофренията като вероятна диагноза“, отбелязва парапсихологът Нандор Фодор, автор на очерка „Неизвестният Дикенс“ (1964 г., Ню Йорк).
На 9 юли 1865 г., докато се връща от Париж, заедно с Тернан, Чарлс Дикенс попада в голямата влакова катастрофа при Стейпълурост. Единственият вагон, който остава непокътнат и върху релсите е този, в който пътува Дикенс. Той се опитва да помогне на останалите ранени, докато дойде помощ.
През 1869 г. показва симптоми на лек удар и това става причина да отмени планирани четения в Шотландия. На следващата година Дикенс преживява още един удар, докато е вкъщи. Умира на днешната дата, 9 юни, през 1870 година. Погребан е в Уестминстърското абатство, макар не такава да била волята му – в завещанието си той казва, че не иска да бъдат издигани паметници в негова чест.
На името на Дикенс е наречен кратер на Меркурий.
Предлагаме ви някои значими цитати на Дикенс:
„Животът ни се дава при изричното условие, че ще го браним до последната минута.“
„Който не задава въпроси, той не слуша лъжи.“
„Любовта е най-интересната и най-простимата от всички човешки слабости.“
„Хората, които не четат и не пишат, винаги имат неголяма, обичайно пуста стая, която наричат библиотека.“
„Човек не може истински да се усъвършенства, ако не помага на другите да се усъвършенстват.“
„Благотворителността започва от дома, а справедливостта – от съседната врата.“
„Аз не познавам нито един американски джентълмен. Да ме прости Бог, че употребих тези две думи заедно.“
„Който веднъж е бил джентълмен, винаги ще бъде джентълмен.“
„На този свят има полза от всеки, който облекчава товара на другите.“
„Никога не казвай „никога“.“
„Около горяща свещ винаги се въртят мушици и буболечки, но нима за това е виновна свещта?“
„Първото правило на бизнеса е да постъпваш с другия така, както би искал да постъпи с тебе.“
„Ако нямаше глупави хора, нямаше да има добри юристи.“
„На този свят има полза от всеки, който облекчава товара на другите.“
„Никога не трябва да се срамуваме от сълзите си.“
„По-добре бизнесмените да вършат делата си честно, отколкото да дават част от свръхпечалбите си за благотворителност.“
„Тъгата и скръбта лесно се предават от човек на човек, но все още няма на Земята нещо толкова заразително, като смеха и веселото разположение на духа.“
„Всяка прекрасна цел може да се добие с честни средства. А ако не може, то целта е лоша.“
„От всички изобретения и открития в науката и изкуството, от всички велики последствия от удивителното развитие на техниката, на първо място стои книгопечатането.“
„Жив човек, лишен от разум, е по-страшен отколкото мъртвец.“
„За гордите натури, може би, няма нищо по-нетърпимо от гордостта на другите хора.“
Заглавна снимка: BBC
Борис Белев, ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
