Отбелязваме 85 години от рождението на американския писател с избрани негови цитати
Знаете ли, че големият американски писател не само е бил влюбен в Блага Димитрова, но я използва и за прототип на разказа си „Българската поетеса“? Е, вече знаете. Ъпдайк го публикува в списание „Нюйоркър“ само месеци, след като се среща с нея очи в очи, докато е на посещение в България през ноември 1964-а.
Джон Ъпдайк се ражда на днешния ден, 18 март, преди 85 години в Рединг, щата Пенсилвания. Баща му е учител по математика. През детството си Джон страда от псориазис и заеква (като героя от “Кентавърът”). Той е самотно и затворено дете, но тъй като майка му го насърчава да се занимава с писане, Джон успява да отвори вратите на въображението си. След като завършва училище, Ъпдайк постъпва със стипендия в Харвардския университет, където следва английска литература. През 1954 г. се дипломира, като през тази година излиза и първият му разказ в сп. „Нюйоркър” – „Приятели от Филаделфия”. По-късно Ъпдайк определя този момент като „екстатичният пробив в литературния ми живот”.
В периода 1954 г.–1959 г. авторът написва над 100 разказа, есета, статии и поеми за „Нюйоркър”. Сред известните произведения на Ъпдайк са романите „Кентавърът” (1963г.), „Двойки”(1968г.) и „Вещиците от Истуик” (1984г.), който е филмиран от Холивуд през 1987 г., с участието на Джак Никълсън, Сюзан Сърандън, Шер и Мишел Пфайфер. През 2008 г. на пазара се появява „Вдовиците от Истуик” – продължение на книгата от 1984 г. Много от късните разкази на Ъпдайк се занимават със смъртта и опустошението на времето, описвайки герои, които се вкопчват с гняв, изящество и примирение в образа на своята собствена смърт, които поглеждат назад към младите си години с мрачен поглед.
Писателят печели две награди “Пулицър” за “Заека богат” и “Заека се укроти”, освен това е носител на Националната награда на дружеството на литературните критици и на Националната литературна награда. „Моята тема е американската протестантска средна класа. Аз харесвам средното. Точно в него се сблъскват крайностите, там се разкрива двусмислието”, казва Ъпдайк пред Джейн Хауърд в интервю за сп. „Лайф” през 1966 година.
Ъпдайк умира на 28 януари през 2009 година от рак на белите дробове.
Да си припомним някои от неговите цитати:
„Лесно е да обичаш хората в спомените си. По-трудно е да ги обичаш, когато са тук, точно пред теб.“
„Това, което предлага изкуството, е пространство – глътка въздух за духа.”
„Лидер е този, който от лудост и доброта доброволно се заема да решава проблемите на другите. Малко са хората, които са толкова глупави, за да използват това свое непостоянно качество.”
„Най-живи сме, когато сме влюбени.”
„Лидерът е този, който, заради лудост или от добро, доброволно поема върху себе си бедата на народа. Малцина са тези безумци…”
„Преживяваме всеки момент, в крайна сметка, освен последния.”
„Творческият елемент е един плюс към ежедневната дейност. Всяка дейност е творческа, стига този, който я върши, да го е грижа да я върши както трябва или по-добре.”
„Една афера иска да прелее, да сподели славата си със света. Никое действие не е толкова тайно, че да не търси аплодисменти.”
„Мечтите се сбъдват. Ако я нямаше тази възможност, природата нямаше да ни подтиква да ги имаме.”
„Ако хората не говорят с децата, те спират да бъдат хора, превръщат се само в машини за ядене и печелене на пари.”
„Американците имат рефлекса да уважават новото, независимо какво им струва.”
„Всеки брак се състои от аристократ и селянин – учител и ученик.”
„Както за мъжете, така и за жените, телата на противоположния пол са сигнали за това какво трябва да правим, това са знаци за нашите необходимости.”
„Огромна част от американския живот е да караш до някъде, след това да се върнеш вкъщи и да се чудиш защо изобщо си отишъл.”
„Сега, когато съм на 60, виждам защо идеята, че мъдростта идва с годините, е с изтекъл срок на годност.”
„Славата е маска, която разяжда лицето.“
Заглавна снимка – Stories From Ipswich
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
