Андрей Германов – Все по-малко приятели, все по-малко илюзии…

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Андрей Германов е роден на 17 юни през 1932 г. в село Яворово, сега квартал на Цонево, Варненско. Основно образование завършва в родното си село, гимназия в Дългопол през 1950 г., а през есента на същата година се записва в Софийския университет „Климент Охридски”, специалност руска филология. През 1951-52 г. публикува първите си стихотворения. По време на следването си в Софийския университет участва в литературния кръжок “Васил Воденичарски”, където се запознава с известните по-късно литератори Пеньо Пенев, Климент Цачев, Иван Радоев, Марко Ганчев и много други.

След завършване на университета през 1955 година Андрей Германов е разпределен в гр. Провадия, но по собствено желание става учител по руски език в гимназията на Дългопол, същата, която завършва през 1950 година.

През есента на 1957 година напуска Дългопол и отива в София. Две години по-късно в живота му почти едновременно се случват три съществени събития: на 20 май 1959 година се ражда дъщеря му Александра, излиза първата му стихосбирка „Кълнове”, напуска МЕИ и е назначен на работа във вестник „Народна младеж”.

В дневника си за периода 1962-64 година е записал: „Ужасно много работя. Не пиша. Почти не превеждам”. Там е отбелязал също и подготовката на първия брой на в. „Пулс”, във втори брой на който е публикуван и преводът му „Реквием” от Роберт Рождественски. През 1962 година излиза втората му стихосбирка „Работнически влак”. Следват стихосбирките му „Родов герб” (1964), „Равноденствие” (1965), „Светлинки в планината” (стихотворения за юноши, 1966) и книгата „Късче мрамор от Акропола” (в съавторство със Слав Хр. Караславов и Марко Недялков, 1966).

От януари 1967 година е назначен за редактор в отдел „Поезия” на издателство „Български писател”, а от юли е завеждащ този отдел. През тази година излизат повестта му „Камчийска балада” и стихосбирката „Да ме запомниш”. Ражда се синът му Димитър.

Последователно излизат стихосбирките „Преображения” (1968) и „Яростно слънце” (1969). Превежда поемата на Григор Пърличев „Войводата” („Арматолос”).

От 1970 до 1973 г. отново е редактор и завеждащ отдел „Поезия” в издателство „Народна младеж”. Междувременно излизат и новите му стихосбирки „Мост”, „Като въздишка”, „Азбука”, „Всяка заран”, детски стихове (1970), „Острови” (1972), „Стихотворения” и „Огледалце” – детски стихове (1973).

От януари 1973 до март 1974 г. е заместник главен редактор на сп. „Съвременник”. През 1974 г. издава „Парнас около нас” (шаржове, в съавторство с поета Иван Николов, автор на епиграмите), „Четиристишия” и поемата „И оживяха в песента”. Превежда Егише Чаренц, Твардовски, Нил Гилевич, Дмитро Павличко, Евгени Евтушенко… Поддържа активни творчески връзки с руски, украински, белоруски поети. Подготвя за печат томче със свои преводи за библиотека „Български преводачи” на издателство „Народна младеж”, което излиза посмъртно през 1987 година.

През март 1974 г. става главен редактор на сп. „Пламък” и работи там до април 1980 година.

1975 е годината, в която излизат стихосбирките му „Каменна земя” и „Нови четиристишия”.

От есента на 1976 година е тежко болен, но продължава да пише. Излизат от печат „Взривна зона” (1977), „На светлина превърнат” (документална повест за Георги Генев, 1978), „Границата на снега”, „Самоубийствено живеем” (1979), „Олелии” (стихотворения за деца, 1979), „Други четиристишия” (1980).

Поради влошеното си здравословно състояние от април 1980 година Андрей Германов живее в с. Боженци, Габровско. Той става председател на Дружеството на писателите в Габрово и главен редактор на неговия алманах „Зорница”.

Умира от втори инсулт в болницата на ИСУЛ (София) на 15.05.1981 година.

През последните години от живота си работи усилено и подготвя за печат стихосбирки и прозаични книги, които излизат след смъртта му: „Шаячни момчета” (1981), „Стихотворения” (1982), „Четиристишия” (1982), „Крали Марко” (Български юнашки епос, 1982), „Змей на вратата” (стихотворения и поемки за деца, 1983). Подготвя за печат стихосбирката „Златна светлина” (издателство „Хр. Г. Данов”, Пловдив, 1983), „Парнас около нас” – II, пак там, 1987 г., „Време за творчество”, („Български писател”, 1986). Посмъртно излизат и преводите му от Андрей Вознесенски и Роберт Рождественски.

За личното си творчество и огромното си преводаческо дело приживе Андрей Германов е удостояван с множество български и чуждестранни награди. Негови стихове са превеждани и издавани на руски и английски (в отделни книги), на френски, немски, украински, белоруски, чешки, литовски, грузински, арменски и други езици.

В личния си блог Стефан Северин пише за поета:

Андрей нямаше открити душмани. Но по-опасни бяха скритите, които го оплетоха в мръснишките си интриги и накараха сърцето му да се пръсне като зрял плод.

Вече гробът му се беше слегнал, когато излезе от печат мемоарната книга “Шаячни момчета”. Тя беше мъдро връщане към неговото тежко детство и юношество на село. Една трогателна изповед на добрия, на най-добрия човек, когото познавах. Написах рецензия в габровския вестник “Балканско знаме”. След десетина дни получих писмо от брат му – русиста проф. Георги Германов. “Трогнат съм дълбоко от жеста ви. Рецензията ви свидетелства не само за искрено уважение към таланта и личността на Андрей Германов, а и за това, че истински го разбирате.”

И сега, хапе ли ме злоба и клевета, задави ли ме жестока болка и самота, посягам към книгите на Андрей. И ми олеква. А душата ми светва и лъщи като ливада край Боженци след пролетен дъжд. И преповтарям неговите стихове:

„Когато се почувствате най-мръсни,
ще ви затрябва нещо недокоснато –
тогава чак за мене ще си спомните…“

Помним те, Андрей!

ЕСЕНТА (втора част)

Ти ми трябваш сега.
Дълъг път ме очаква напред.
Тежък път.
Все по-малко приятели.
Все по-малко желания.
Все по-малко илюзии.
Все по-малко лета.
Есента.
Ти ми трябваш сега.
Аз съм толкоз самотен без теб
в тази идваща есен,
в тази празна синьопрозрачна вселена,
в която сърцата се сбират
две по две
със предчувствие ясно за студ.
Ти ми трябваш сега.
Дълъг път ме очаква напред.
Тежък път.
Есента.

Андрей Германов, 1963 г.

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Стихотворение от Станка Пенчева: Как не искаме да сме същите…

*** Какъв едновремешен сняг вали - бавен и благ, простодушен. Прегазват го настървено коли, комините бързат да го опушат, снегорините - да го пометат. А той си пада унесено, не подбира ни...

Спиноза: На човек, който се срамува, е присъщо желанието да живее честно

По мнението на видния британски философ от наше време Бертранд Ръсел, идеите във философията на Спиноза трябва да бъдат използвани, за да можем чрез...

Рядка картина на Караваджо ще бъде показана за първи път в Рим

Рядка картина на Караваджо, изтерзания гений на светлосянката (киароскуро), ще бъде изложена за първи път в музей в Рим, който я е получил като...

Емир Кустурица на 70

Емир Кустурица - лошото момче на сръбското кино, днес става на 70 години. Ексцентричен режисьор, актьор и сценарист на десетки филми, отличени с престижни...

Тъгата на Пинокио по Карло Колоди

Карло Лоренцини Колоди е роден на 24 ноември 1826 година във Флоренция. Колоди е псевдоним — име на красиво градче в Италия, в което...