Шпионската история от Студената война, станала причина книгата на Борис Пастернак „Доктор Живаго” да бъде отпечатана на Запад, е разказана в увлекателното изследване на Питър Фин и Петра Куве „Аферата Живаго”. Германският welt.de разказва историята със заглавието „Когато ЦРУ взе Нобеловата награда за литература”.
Пастернак по чудо оцелява в чистките на диктатора Сталин, разказват авторите. За разлика от писатели като Исак Бабел на него му се разминават арестите. „Оставете го, той живее в облаците”, казвал за него Сталин. Вместо него в концлагер е пратена любимата му Олга Ивинская – прототипът на Лара от „Доктор Живаго”.
През май 1956 г. писателят живее на вилата си в Переделкино край Москва. На оградата му се появява италианският комунист Серджо Д’Анджело, който търси за издаване руска литература за издателството в Милано на партийния си съмишленик Джанджакомо Фелтринели. Вече се е понесъл слухът, че Пастернак е завършил романа си, но съветската власт не смята да го издава. Причината е, че в произведението се защитава личността срещу бездушието на колективизацията и се показва цената, която Русия плаща за Октомврийската революция – унищожаването на интелигенцията.
Авторът използва шанса си и дава ръкописа на италианеца с думите: С това се чувствайте поканен на моята екзекуция”. Така започва „Аферата Живаго” – най-големият литературен скандал през Студената война. За да я разнищят, американските автори получават достъп до над 100 тайни документи на ЦРУ, прочитат множество спомени и ровят в архивите на половин Европа.
Кремъл бързо разбира за „пътешествието” на ръкописа. На всичкото отгоре едно полско литературно списание публикува през 1957 г. откъс от романа. Продължение обаче не последва. Първият секретар на Съюза на съветските писатели – Сурков, нарежда на Пастернак да прати телеграма на италианския издател и да изиска ръкописа си обратно. Авторът няма избор и го прави, но праща телеграмата на руски. Сурков отива лично в Милано да иска книгата. „Неговият рев на руски се чувал чак на улицата” – описват срещата Фин и Куве.
„Доктор Живаго” излиза на италиански през ноември 1957 г. и моментално става бестселър. Веднага привлича вниманието и на ЦРУ, което чрез подставени хора купува правата за издаване на книгата на английски. По този начин до разпадането на СССР американската разузнавателна служба издава 10 млн. книги и списания, които са забранени в социалистическия лагер.
Първото издание на „Доктор Живаго” на руски е отпечатано в Холандия през 1958 г. с грешки. Книгата е показана на Световното изложение в Брюксел в павилиона на Ватикана, където скулптура на Роден привлича руските посетители. Един екземпляр стига дори до Пастернак в Переделкино. „Хубавото ви руско издание е пълно с печатни грешки”, пише той на Фелтринели, който държи авторските права.
ЦРУ прави ново издание в собствената си печатница във Вашингтон. То е джобно и е вкарано лесно в Съветския съюз покрай Световния младежки фестивал през 1959 г. Тогава Пастернак вече е бил удостоен с Нобеловата награда за литература за изключителния си белетристичен успех, но по нареждане на съветските власти я връща, въпреки че първоначално я е приел. Писателският съюз го изключва от редиците си и го заклеймява, заплашен е, че ще бъде изгонен от родината си. Въпреки че на Запад е милионер, авторът едва успява да храни семейството си в Переделкино.
Личната трагедия на Пастернак свършва в Кремъл като политически фарс. Сталин умира, а новият съветски ръководител Никита Хрушчов установява, че скандалният роман не е контрареволюционен. Той изхвърля председателя на писателския съюз, като лично го разтърсва за яката.
В Переделкино Пастернак вече усеща наближаващата смърт, която го застига на днешния ден, 30 май, през 1960 г., и дори се надява, че Фелтринели ще успее да се договори да го погребе в Милано. Това не се случва и писателят е положен в Переделкино под зоркото око на КГБ.
Роденият в Москва през 1890 г. писател и поет остава известен със своите стихове и с това, че отхвърля през 1958 г. присъдената му от шведския комитет Нобелова награда за литература. Два дни след като научава, че най-високото отличие за литература му е било приписано, Пастернак изпраща телеграма до Шведската академия с думите „Крайно благодарен, трогнат, горд, удивен, смутен“, а само четири дни по-късно изпраща и друга телеграма. В нея е записано: „Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ“. Шведската академия отговаря с: „Този отказ, разбира се, по никакъв начин не променя валидността на наградата. На Академията остава само със съжаление да обяви, че връчването на наградата не може да се състои“.
Да си спомним за Пастернак с още цитати и негови размисли:
„Всички ние сме станали хора дотолкова, доколкото сме се научили да обичаме и да разбираме другите.“
„Да обичаш другите е тежък кръст.“
„Единственият знак за благородство са пръстите с мастилени петна.“
„За да може да се самосъхрани, злото трябва да се маскира като добро. Може да се каже, че злото винаги е имало комплекс за малоценност и затова то никога не е откровено.“
„Колкото повече обичаме предмета на нашето обожание, толкова повече той изглежда като наша жертва.“
„Силата на думите е такава, че когато предскажете нещо, вие сами логически се повеждате към това, което сте предсказали.“
„Социалистическият реализъм така често маскира всичко, което е празно, надуто, риторично, без съдържание, безполезно за хората и морално подозрително.“
„Първият белег на таланта е смелостта. Но не смелост на сцената или в редакцията, а смелост пред чистия лист хартия.“
„Според мен философията трябва да бъде пестеливо използвана подправка към изкуството и жевота. Да се занимаваш единствено с нея е все едно да се храниш само хрян.“
„Стадността винаги е била убежище за бездарните.“
„Тишина, ти си най-хубавото от всичко, което съм чувал.“
„Целта на творчеството е самоотдаване, не шумотивица или успех.“
„Човек се ражда, за да живее, а не за да се готви да живее.“
„Човек има еднаква нужда да бъде разумен и неразумен, спокоен и нервен. Ако го оставите само с разумността и спокойствието, той ще стане тъп, безцветен и летаргичен. Оставете го само с неразумността и нервите, и той ще загуби и себе си, и света. Поетът е човек на крайностите. Той търси разум в неразумното и неразумност в разума.“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
