Насила хубост не става, но и няма как да си откраднеш красота – поне не в буквалния смисъл. С течение на годините ние се променяме, трупайки върху лицата си бръчка след бръчка от преживените радости и скърби. Някои придобиват пленителните черти на помъдряването и спокойствието, а други стават неприятни заради злобата, завистта и отчаянието, в чийто капан са попаднали сами поради факта, че не са проявили нужната смелост да действат категорично, когато това е било необходимо.
Животът не е благосклонен към хора, които предпочитат измамното удобство на инертността.
Когато Микеланджело изложил за първи път статуята на Давид, публиката била възмутена от голотата ѝ. В изкуството истинската стойност на едно произведение определя времето. Но така става и с нас – от позицията на отминалите години ние можем да преценим колко истински красиви са онези, които са ни помогнали, зачели, подкрепили в добро и в лошо.
Почтеността винаги се отплаща. Хората с морал неотменно изглеждат приветливо и просто ти се иска да бъдеш част от живота им.
Да остаряваме красиво зависи от начина, по който се отнасяме към другите. Красив е онзи, който зачита живота на мравката, който се радва на пролетните дървета, който умее да мълчи с морето и да изрича „обичам те“, когато има потребност да го каже.
Почтеността прави хората искрени и откровени. Техният морален статус не се определя от пари, образование, пол, религия и култура. Подвластни са на собствен кодекс, от който всички имаме какво да научим. Срещнем ли ги, не можем се заблудим в тяхната точна преценка за света.
Джеймс Джойс казва, че за красотата са необходими три условия: почтеност, хармония и блясък. Когато сме почтени, ние сме в хармония със себе си и другите – затова блестим, независимо от годините, които сме натрупали върху раменете си.
Почтеният не можеш да объркаш. Дори някой да излее кофа с помия върху него, почтеният има волята и силата да остане неизменна част от величието на живота. Защото можеш да хвърлиш одеяло върху голия Давид, но под грубата повърхност на одеялото красотата не спира да съществува.
Автор: Добромир Банев (още от писателя ТУК)
Снимка: Валентин Иванов
ARTDAY.BG
