„Съоръжението е уникално както по датировка, така и по функции. Дълго е 10 метра и е с две обособени камери – едната квадратна четири на четири метра, а другата правоъгълна шест на четири метра. Допускаме, че става въпрос за храм, изграден от местен тракийски владетел. Открихме останки от обредни действия – амфора и кости на около, това ни подсказва, че става въпрос за ритуално жертвоприношение на животно и пиене на вино”, разказа директорът на Археологическия музей доц. Костадин Кисьов, който е и ръководител на разкопките.
Той подчерта, че мястото вероятно е имало култов характер, защото в горните пластове на могилата археолозите са разкрили и средновековна църква.
Новоразкритото съоръжение не е строено по каноните на тогавашното строителство.
„Трегерите и плочите са през метър и са опушени, което означава, че там е имало постоянно осветление, от факли най-вероятно. Градежът е доста примитивен, от четири вида камъни. В основата са бигорни блокчета, а отгоре тежки мраморни квадри, а би трябвало да е точно обратното. Явно е, че мраморните структури са преизползвани от по-ранни градежи, от IV- III век преди Хр. и са идеално преработени. Храмът има двускатно покритие, с много масивни трегери от сиенит, а плочите са от гнайс. Триъгълният фронтон на входа е измазан на ръка с кал”, разказа още Кисьов.
Откритият храм има огромни експозиционни възможности да бъде реставриран и консервиран и да се превърне в една от археологическите атракции на Пловдив.
Археолозите начело с доц. Кисьов ще продължат работата си и следващия сезон, а дотогава разкопките ще бъдат покрити със специална защитна конструкция.
Следващият сезон обещава още повече интересни археологически новини, защото стратиграфско проучване показва, че в северозападната част на могилата има още структури.
„Мястото предполага тук да бъде създаден един музей на открито или археологически парк. Музеят може да покаже не само откритите находки, но и други експонати, които в момента пази в хранилищата си. Това ще бъде част от идеята ни за децентрализация и ще предизвика интереса и към другите квартали на Пловдив, освен центъра”, каза зам,-кметът по култура Пламен Панов.
Доц. Костадин Кисьов припомни, че именно в зоната на Голямата могила е южният некропол на Филипопол. Там е имало около 60 могила. Част от тях са проучени от Лилия Ботушарова и Елена Кисякова, а други са унищожени.
Източник и снимки: PlovdivTime.bg
ARTDAY.BG
