Днес възрожденецът от XXI век, натрупал състояние в Канада и даряващ част от него на родината си, навършва 93 години
На хора като Игнат Канев трябва всеки да българин за свали шапка, да му се поклони и благодари. Той е човекът, когото у нас преди 100 години биха нарекли истински благодетел и възрожденец. Предприемач, за когото натрупаното богатство не би имало смисъл, ако не е споделено в името на просветата и културата, на слабите и страдащите. Именно на най-състоятелния българин в Канада дължим „Канев център” към Русенския университет, както и дарения за болници, за деца и т.н. Днес той празнува своя 93-и рожден ден с хората, които наистина са му признателни.
Роден е като Игнат Христов Кънев на 6 октомври 1926 г. в с. Горно Абланово, Русенска област, и е четвъртото от 7-те деца (Къньо, Ламби, Куна, Игнат, Мария, Симеон и Петър) на Христо и Мита Къневи. Семейството няма финансова възможност да изучи любознателния Игнат, затова той още на 14-годишна възраст напуска България и се установява в Австрия в търсене на препитание. През март 1941 г. заедно с още няколко момчета отиват при Никола Парушчолаков, градинар от Горна Оряховица, който има зеленчукови градини в Австрия и търгува със земеделски стоки. След пет години чиракуване Игнат вече върти търговия с произведеното в малкото му стопанство за плодове и зеленчуци.
През 1951 г. обаче предприема нова авантюра – зарязва бизнеса в Австрия и почти без средства, без да знае английски и без да има някакви връзки и приятели, заминава за Канада. Установява се в Торонто, където навлиза в строителния бизнес. Първоначално строи малки къщи за новопристигащи имигранти. През 1956 г. там основава и първата си строителна фирма. Година по-късно строи първата си по-висока страда – на три етажа с девет апартамента, а след десет лета вдига и сграда с 262 жилища. В един момент годишният оборот на компанията му надхвърля 250 млн. долара. Като строителен предприемач е изградил хиляди къщи, много обществени сгради и голф-съоръжения от световна класа.
Игнат Канев се занимава и с търговия на автомобили. Става представител на „Дженерал мотърс”, продава хиляди коли и камиони. Собственик е на шест голф игрища и голяма строителна фирма в Канада. Управител е на благотворителна фондация, носеща неговото име. Той е и почетен консул на България в Канада. А дарението си за „Канев център” обяснява така: „Този център е дар за благото на Русенския университет, на хората от моя роден край и свидното ми отечество!”
Всъщност това не е единственото дарение на Канев. Благотворителната му дейност продължава десетилетия, затова преди броени дни президентът Росен Плевнелиев му връчи Почетния знак на държавния глава за „по случай 90-ия му рожден ден, неговата дарителска дейност и приноса му за българското общество”. „Аз съм се трудил винаги за българщината, за това българският народ да бъде напред, да бъде показан пред хората… Българите са трудолюбиви, ние сме най- най-добрите”, е отговорът на благодетеля. Игнат Канев дарява средства не само за учебни и здравни цели, а за построяването на църквата „Свети Димитър” в Торонто.
По повод празника на предприемача благодетел припомняме откъси от негови изказвания и интервюта пред български медии:
„През тези тежки първи години (в чужбина) аз нямах нищо друго, освен моите мечти и надежди… Напуснах България като момче в търсене на възможности в други краища на света. С възрастта и разстоянието връзката с България стана по-силна. Живеейки извън България се чувствам като дърво без корен, като човек, разделен от своя дом и своя народ.”
„Стремя се да подпомагам младежите да реализират своя потенциал, да станат високообразовани специалисти и лидери – и още по-важно – да бъдат добри българи.”
„Сещам се за една приказка, която чух като дете в България: Трима селяни се събрали през един късен октомври, за да отпразнуват Димитровден (в Канада тогава отбелязваме Деня на благодарността). Обаче през тази година нямало много радост заради голяма суша. Преглъщайки бавно първата глътка, единият от селяните казал: „Годината беше ужасна, аз дори не изорах земята.” Другият селянин кимнал в знак на съгласие и казал: „Аз изорах земята, но положението беше толкова лошо, че не я засях.” Накрая третият селянин рекъл: „Вярно е, че годината беше лоша, но аз изорах, засях ги и ожънах, каквото се роди. Реколтата съвсем не беше богата, но с нея аз изхраних семейството си през зимата и ми остана достатъчно семе, за да засея през пролетта.”
Тази стара българска приказка има дълбоко значение. Нейното послание за мен е, че с каквото и да се сблъскаме, не трябва да се предаваме. Трябва да бъдем решителни и верни на целите, които сме си поставили. Да поддържаме усилията и укрепваме контактите си, без да изневеряваме на идеите си.
Винаги трябва да засяваме и да се грижим за посевите, независимо от трудностите, с които се сблъскваме. Само тогава ще можем да жънем.”
„Аз обичам България. Винаги съм бил горд българин и винаги ще бъда свързан с моята Родина. Казват, че твоят дом е там, където е сърцето ти. Моето сърце завинаги е в България.”
„Политиците са като поповете, на тях им е дадена дарбата да говорят, да увличат хората, но никога не са богати. Поне в Канада е така. Ако са богати, няма да имат ищах да работят за държавата и народа.”
„Важно е да се помага на болници. От болници идваме и в болници си отиваме.”
Заглавна снимка: YouTube
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
