Когато нещо си отиде, друго заема мястото му. Любовта предпочита да влиза с взлом.

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Счупеното не се лепи, а единствено водата е в състояние да запуши празните пространства – дори най-недостъпните. Природата не търпи състоянието на вакуум, затова когато нещо си отиде, друго заема мястото му.

Времето е най-сигурният лек за разбитото сърце. Няма по-благонадеждно средство, чрез което болката да отмине. Когато и последният симптом си отиде, дишаш с пълни гърди. Чувстваш се лек като перце на птица.

Страхът да не останем сами е отражение на парадигмата, че непременно трябва да изживеем живота си с някого. Егоизмът разполага с много начини да маскира собственото ни себелюбие. Любовта е егоизъм за двама, но с времето това невинаги остава така. И тогава идва мигът, в който трябва да отворим очите си за безспорната истина. Никого не можем да задържим насила.

И не трябва.

Нищо не си струва измамният героизъм да се уповаваме на компромисите. Всяко отлагане на окончателното решение е агония, на каквата обричаме самите себе си. След като любовта ни е избрала, тя има пълното право да продължи напред по пътя, където ще срещне други влюбени.

Това също е част от красотата на живота.

Без тъга радостта остава недостъпна.

Не можем да започваме отначало нещо, което вече е отминало. От миналото можем единствено да извлечем поуките за онова, което предстои. Докато сме живи, всичко има значение. Ние имаме значение, затова трябва да се щадим в умението сами да си причиняваме страдание. Дори егоизмът не заслужава подобна участ.

Рутината да обичаме е обречена на пълен провал. Навиците ни карат да се чувстваме живи, но любовта е възможна само там, където чувствата са двупосочни. Никое „обичам те“, изречено по подразбиране вечер, не се сравнява с начина, по който приготвяме кафето си сутрин. Затова, реши ли някой да си тръгне, отворете му вратата и му помогнете с куфарите. Извикайте му такси и разменете две-три думи за времето, докато чакате колата да дойде. Темата за времето винаги е актуална, тя свързва дори непознатите. После заключете вратата.

Любовта предпочита да влиза с взлом.

Добромир Банев

Снимка: Валентин Иванов-sValio

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Вирджиния Улф: Този, който краде мечтите ни, краде и живота ни

Истинското ѝ име е Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е сред най-значимите представителки на модернизма. Сред класическите ѝ произведения са „Госпожа Далауей”, „Към фара” и...

„У дома“ – изложба на Димитър Каратонев в галерия „Париж“

На 2 април 2024 г. от 18.00 ч., галерия "Париж" ще представи изложбата "У дома", създадена от вече отдавна утвърдилия се на българската сцена...

Историята на Франциск от Асизи: как разгулният младеж се превръща в най-почитания светец в Италия

Франциск от Асизи е най-почитаният светец и покровител на Италия, в чест на който настоящият римски папа прие името му. На него е наречен...

Шагал – уникален, неподражаем и подкупващо чаровен (снимки/видео)

Марк Шагал е псевдоним на Мойше Захарович Шагалов, руски и френски художник от еврейски произход. Един от предшествениците на сюрреализма. Ражда се в град...

Носителят на „Икар“ Пенко Господинов: Справихме се отлично с Ловешкия театър

"Нашата интерпретация на образа на Иполит Воробянинов, която работехме заедно с целия екип, в основата на който стои режисьорът Дамян Тенев и моите прекрасни млади колеги...