Във всеки от нас живее един малък принц

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев за книгата, която винаги ни завръща към същественото

„Малкият принц“ е поетична книга, нищо че като жанр се определя като повест. Тънка книжка, която четем и препрочитаме безброй пъти, защото това е свят, събиращ по неотразим начин на едно място небето, земята, звездите и всичко онова, което въплътява живота ни. Да се научиш да опитомиш лисица, да разпознаваш пеперудите в гъсениците, да познаеш щастието, заобичвайки едно единствено цвете са неща, които възпитават в нас отношение към красотата на света.

Подарявал съм „Малкият принц“ с повод и без повод, защото във всеки от нас детето оцелява и има нужда да продължи да изпитва възхита. Като възрастни губим много ценно време, забравяйки че има хора, които са истински ценни за нас. Цветето, за което сме се погрижили, е по-важно от всички други цветя и това е съвсем естествено. Стъклените похлупаци не ни предпазват от тъгата и разочарованието, но винаги е хубаво да помним нещата, които са ни носили радост. Подарявайки копие от книгата, искам да не преставаме да помним, че същественото е невидимо за очите, но е достатъчно за миг да затворим очи, за да изпитаме отново насладата от детство, което никога няма да ни напусне.

„Малкият принц“ е верният съветник, който няма да ни подведе по пътя към планетите, за които сме мечтали. Да, ставаме отговорни за онези, които сме опитомили, и само търпението може да ни разкрие в пълнота смисъла от това да остаряваме заедно, уважавайки се, подкрепяйки се, обичайки. Важно е да не спираме да поглеждаме към звездите, а ако думите пречат да се разбираме помежду си, достатъчно е да помълчим в компанията на някого. Тогава същественото винаги става достъпно.

На 6 април се навършиха 78 години от излизането на първия екземпляр на „Малкият принц“. Книгата на Антоан дьо Сент-Екзюпери е преведена на над 300 езика и това е прекрасно. Защото всеки читател се разпознава в поетичната приказка за краткия живот, който ни е отреден, припомняйки си, че е „много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“

Добромир Банев

Снимка: Валентин Иванов-sValio; Източник: Столица.бг

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Хоризонтът в стихотворение на Станка Пенчева

ХОРИЗОНТ От Станка Пенчева Отиват си от нас децата ни, отиват към пясъка на своите миражи, към лабиринтите на свойте минотаври, към своите помийни ями, триумфални арки, тресавища, каменоломни, звездопади... Отиват си от нас....

Книга за Красимира Колдамова излиза в Световния ден на балета

Книга за примата на българския балет и изтъкнат балетен педагог Красимира Колдамова излиза в Международния ден на балета 29 април. „Балерината Колдамова“ с автор...

8 думи, „изобретени“ от Уилям Шекспир

Шекспир е навярно най-известният писател, който някога е творил на тази земя – и определено най-играният по световните сцени. Той е роден в Статфорд,...

Анита Лус: Паметта е по-трудна за изтриване от мастилото

Знаменитата писателка, драматург и продуцент се ражда на днешния ден, 26 април, през 1889 година. Световна слава добива с романа си „Джентълмените предпочитат блондинки“....

Цигуларят Васко Василев ще свири на Айфеловата кула

Световноизвестният ни цигулар Васко Василев, заедно със солисти от оркестъра на Кралската опера "Ковънт гардън", ще изнесе класически акустичен концерт в зала "Густав Ефел" на Айфеловата кула....