Понеделник, 04 Октомври 2021 | Начинът на живот

От Добромир Банев

Майката е Жената на света. Тя знае как се обича, как се обгрижва човешки живот, как се носи отговорност за него. Тя е любовта във всичките ѝ измерения. Символът на красотата, на доброто и на утехата в тежки моменти на скръб и отчаяние.

Не познавам хора, които не обичат майките си. Обичта към тях не зависи от пола и не е съизмерима с нищо друго на планетата, която обитаваме.

Майката е уютът вкъщи, но и топлината в сърцето; надеждата, че всичко ще се подреди, когато в душите ни се прокрадват страхът и съмненията; вярата, че получаваме най-доброто, което може Бог да отреди за мимолетното ни съществуване тук и сега.

С възрастта майките стават още по-хубави, още по-всеотдайни. Макар в определен момент да достигнат години, в които ние трябва да полагаме грижи за тях, те не спират до последното да мислят за нашето собствено добро. Защото всяка майка би дала здравето си в името на своята рожба, би се лишила от живот, ако това ще спаси живота на нейния син или дъщеря.

Признателността към майката не може да се изрази с думи. Дори поезията не е в състояние да онагледи благодарност, каквато няма аналог в отношението към останалите живи същества, които по един или друг начин се превръщат в част от живота ни.

Мила майко,

Искам да изкрещя на целия свят колко много те обичам и колко много означаваш за мен. Ти си единственият човек, който никога няма да ме предаде, независимо от обстоятелства и хора. Ти си единственият човек на света, който и досега не заспива, когато знае, че съм поел на дълъг път. Ти си тази, заради която си струват секундите, минутите и часовете, в които дишам и издишвам въздуха на живота, с който си мe дарила.

Подаряващата живот има право единствено на почит. Останалото е в промеждутъка на дните и нощите, на редуващите се сезони и на приятелства, които идват и си отиват.

Кръвта вода не става, но в нас е закодирано нещо много повече от информацията в собствената ни ДНК – сърцето има памет към майчината ласка, памет, която нищо не е в състояние да изличи. Затова, майко, докато аз съм жив, ти винаги ще бъдеш поставена на пиедестал, винаги ще си мой кумир, моя съвест и мое вдъхновение. Зеленото в очите ти винаги успокоява, а добротата в душата ти прави по-добър мен самия.

Не съжалявам за нищо, мила майко, освен за моментите, които пропускаме да бъдем заедно. Защото тези моменти не можем да върнем. Защото животът има своите правила, които ни нараняват, но и каляват обичта ни един към друг.

Не мога да си представя света без теб.

Спокоен съм, че си винаги до мене, макар и от разстояние.

Благодарен съм за всяка твоя целувка, за всяка твоя ласка.

Днес косата ми е вече побеляла, но аз продължавам да бъда твоето малко момче с перчем, който оправяш, за да не боде очите ми. Винаги е било така, винаги така ще бъде.

Честит рожден ден!

Добромир Банев

Снимка: Ивелина Чолакова

ARTday.bg

СПОДЕЛЕТЕ


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017