Наградите „Пулицър“ – от „жълтата“ преса до най-престижната журналистика

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Отличията са учредени на името на Джоузеф Пулицър – синоним на американската журналистика по онова време

Наградите „Пулицър“ са създадени през 1917 г. в подкрепа на добрата журналистика. Те носят името на един от най-успешните издатели за онова време – Джоузеф Пулицър. В края на ХІХ век името му било е синоним на американската журналистика. Унгарският евреин е един от идеолозите на „жълтата“ преса. Въвлечен в битката за по-високи тиражи, Пулицър не се свени от иновации – а това значи по-шарена и сензационна преса. Неговите издания „Ню Йорк уърлд“ и „Сейнт Луис пост-диспатч“ променят представата за журналистиката. Той е първият, който посочва нуждата от университетско обучение по журналистика.

Резултат с изображение за joseph pulitzer

През 1904 г. в своето завещание Джоузеф Пулицър предвижда бъдещата награда да стимулира постиженията в американската култура. Той определя четири номинации за журналистика, четири за литература и драма, една за образование и четири за пътуване и стипендии.

Пулицър умира през 1911 г на борда на яхтата си. Той оставя наследство от 2 млн. долара, с които в университеът „Колумбия“ в Ню Йорк е основан факултет по журналистика. А първите награди „Пулицър“ са раздадени на днешния 4 юни през 1917 г. от специална комисия. Тогава паричното изражение на наградите е 7500 долара, с изключение на категорията „Журналистика в служба на обществото“, за която се връчва златен медал. Имената на наградените се обявяват през април. Месец по-късно те получават наградите си на специален обяд.

От 1917 г. досега броят им се е увеличил до 21: за журналистика – заслуга за обществото, местен репортаж, водеща новина, разследваща журналистика, репортерство, местен репортаж, вътрешни работи, международен репортаж, фийчър, коментар, критика, редакторска колонка, карикатура, фотография. В областта на литературата се отличават произведения в следните направления – художествена проза, история, биография или автобиография, нехудожествена проза и оригинална поезия. Също така победители има и в категориите театрална пиеса и музикална композиция. Отделно се дават и 5 стипендии.

Златните медали за журналистика в полза на обществото са с диаметър 6,98 см. През 2007 г. три от тях, собственост на „Нюсдей“, се появяват за продан в ebay и са продадени за $15 500. „Ню Йорк Таймс“ е най-отличаваното издание, като досега има 114 награди.

Днес в 20 от 21 категории наградата е $10 000. Само спечелилият в категория „Заслуга за обществото“  получава златен медал, който винаги се присъжда на цяла редакция на вестник.

Джоузеф Пулицър е роден е през 1847 г. в Мако, Унгария. Баща му бил богат унгарски евреин, търговец на грозде, а майка му – набожна католичка. Старият Пулицър се пенсионирал в Будапеща, където Джоузеф получил образованието си при частни учители. Когато навършил 16, Джоузеф решил да стане войник и опитал да се запише в австрийската армия, чуждестранния легион и британската армия. Отказали му заради лошото зрение и крехкото здраве, което го тормози до края на живота му. Все пак в Хамбург успял да се постъпи в американската армия, за да участва в Гражданската война. Пулицър пристигнал в Бостън и служил една година в кавалерията на Линкълн. Той говорел много добре немски и френски, но съвсем слабо владеел английски. По-късно попаднал в Сейнт Луис, където се препитавал като мулетар, сервитьор и хамалин. Все повече време обаче прекарвал в градската библиотека, където започнал да изучава английски и право. Било чист късмет, когато двама аматьори-шахматисти забелязали младежа и проницателния му ум. Те били редактори на водещия немскоезичен всекидневник „Вестлихе пост“ и след няколко минути разговор му предложили работа. Четири години по-късно, през 1872 г., когато младият Пулицър вече си бил изградил репутация на енергичен журналист, му предложили да стане съдружник в почти фалиралия вестник. На 25 г. Пулицър станал издател. Последвала серия ловки сделки, в резултат от които през 1878 г. той станал собственик на „Сейнт Луис пост-диспатч“. Джоузеф работел от ранни зори до среднощ, като се занимавал с всеки детайл. Опитвайки се да убеди публиката, че вестникът е нейният защитник, Пулицър започнал да печата разследвания и анализи за корупцията във властта, данъчни измами и комар. Този популистки подход се оказал ефективен. Тиражите нараснали, а вестникът просперирал.

Резултат с изображение за joseph pulitzer

През 1883 г. договорил покупката на изпадналия във финансова криза „Ню Йорк уърлд“. Скоро направил революция и в редакционната политика, съдържанието и формата на „Уърлд“. Той приложил същите техники, които качили тиража на „Пост-диспатч“. Пулицър подел кръстоносни походи срещу корупцията, пълнел новинарските колонки с гневни и сензационни материали, пръв започнал да илюстрира богато страниците. Формулата проработила толкова добре, че през следващото десетилетие тиражът на „Уърлд“ и всичките му издания достига до 600 000 – най-високият в Съединените щати.

Джоузеф се оженил за Кейт Дейвис през 1877 г. Двамата имат 7 деца, като двама от синовете му – Ралф и Джоузеф Младши, както и внукът му Джоузеф, станали журналисти. Започнал да ослепява през 1890-та година и в края на десетилетието вече не виждал нищо.

Не това, а злостна кампания на конкуренти срещу него, го повалили. През 1883 г. той продал „Ню Йорк Уърлд“ за $346 000, а през 1890 г., 43-годишен, се оттеглил от редакторския пост на „Уърлд“. Почти сляп, в жестока депресия, той страдал от болезнена чувствителност към шума. До края на живота си бил принуден да живее в звукоизолираните помещения на яхтата си „Либърти“ и двете си имения.

Резултат с изображение за joseph pulitzer
Скулптура на Пулицър

През тези години Пулицър обаче успял да запази контрола над вестниците си. От 1896 до 1898 г. бил въвлечен в нова война – с „Джърнъл“ на Уилям Хърст – война на сензационни материали и фабрикувани новини. Когато кубинците се разбунтували срещу испанците, Пулицър и Хърст се надпреварвали в разпалването на гнева срещу последните. И двамата призовали за война с Испания, след като американският боен кораб „Мейн“ мистериозно бил потопен в Хавана на 16 февруари 1898 г. И Конгресът наистина обявил война, която продължила четири месеца. Този случай накарал Пулицър да се отрече от журналистиката, станала известна като „жълта“.

През май 1904 г., пишейки в подкрепа на създаването на факултет по журналистика, Пулицър обобщил:

„Нашата Република и нейната преса ще се издигнат или падат заедно. Способна, безкористна и вдъхновена от обществото преса с журналисти, които знаят кое е правилно и имат куража да го правят, може да запази тази обществена добродетел, без която правителството, избрано от народа, е шмекерия и фарс. Цинична, меркантилна, демагогска преса ще произведе след време хора също толкова жалки, колкото самата нея. В ръцете на журналистите от идните поколения е силата да оформят бъдещето на Републиката.“

Резултат с изображение за joseph pulitzer

Ето още няколко любопитни факта за наградите „Пулицър“:

1912 г. – Основан Факултета по журналистика към Колумбийския университет.

4 юни 1917 г. – обявени са първите носители на наградата „Пулицър“ – четири за журналистика, ч за писма, 1 за образование и 4 стипендии.

1922 г. – За пръв път е присъдена награда за поезия.

1943 г. – За пръв път е присъдена награда за музика.

1950 г. – Гуендолин Брукс става първата афроамериканка, спечелила „Пулицър“. Тя печели в категорията „Поезия“ за „Annie Allen“.

1962 г. – За пръв път е присъдена награда за нехудожествена литература.

1999 г. – Вестниците получават възможност за онлайн презентация на кандидатурите си.

2002 г. – Паричното изражение на наградите става $10 000 (вместо досегашните $7500).

Заглавна снимка: Acontecimentos do Dia; Източник: lira.bg

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Хоризонтът в стихотворение на Станка Пенчева

ХОРИЗОНТ От Станка Пенчева Отиват си от нас децата ни, отиват към пясъка на своите миражи, към лабиринтите на свойте минотаври, към своите помийни ями, триумфални арки, тресавища, каменоломни, звездопади... Отиват си от нас....

Книга за Красимира Колдамова излиза в Световния ден на балета

Книга за примата на българския балет и изтъкнат балетен педагог Красимира Колдамова излиза в Международния ден на балета 29 април. „Балерината Колдамова“ с автор...

8 думи, „изобретени“ от Уилям Шекспир

Шекспир е навярно най-известният писател, който някога е творил на тази земя – и определено най-играният по световните сцени. Той е роден в Статфорд,...

Анита Лус: Паметта е по-трудна за изтриване от мастилото

Знаменитата писателка, драматург и продуцент се ражда на днешния ден, 26 април, през 1889 година. Световна слава добива с романа си „Джентълмените предпочитат блондинки“....

Цигуларят Васко Василев ще свири на Айфеловата кула

Световноизвестният ни цигулар Васко Василев, заедно със солисти от оркестъра на Кралската опера "Ковънт гардън", ще изнесе класически акустичен концерт в зала "Густав Ефел" на Айфеловата кула....