Очарователният образ на обикновения човек (видео)

„Беше висок метър осемдесет и осем и бе рус, хората често му казваха, че прилича на младия Гари Купър. Единственият човек, който го интересуваше. Имаше дори негова снимка, която гледаше често. Момчетата при Бъг Моран му се смееха, струваше им се забавно…“ Това са редове от книгата „Сбогом, Гари Купър“ на Ромен Гари.

Франк Джеймс Купър се ражда на 7 май през 1901 година. Ролите му на грубиян го утвърждават като очарователен образ на обикновения човек. Той е една от най-популярните и обичани холивудски звезди. Купър завършва колеж в Айова през 1924 и отива в Холивуд, където се издържа като фигурант в каубойски роли и каскадьор ездач. Неговият агент променя името му и той се придвижва към главни роли в уестърните с малък бюджет, които са касов хит. Голям късмет е, че е избран за роля в „Победата на Барбара Уорт” (1926). Той е звезда в „Човекът от Вирджиния” (1929), един от неговите първи говорящи филми и става един от водещите холивудски актьори с играта си във филми като „Мароко” (1930), „Сбогом на оръжията” (1932), „Проект за живот” (1933), “Животът на един бенгалски кавалерист” (1935), „Желание” (1936), „Равнинецът” (1937), „Бо Жест” (1939) и „Западнякът” (1940).

Купър често играе смел, лаконичен и някак потаен мъж, чиято почтеност го заставя да извършва героични действия, които той не търси целенасочено. Той символизира ролята на естествен човек, борещ се за това, което смята за правилно, в два филма режисирани от Франк Капра – “Мистър Дийдс отива в града” (1936) и „Да срещнеш Джон Доу” (1941). Сред другите важни филми на Купър са „Сержант Йорк” (1941), „Огнено кълбо” (1941), „Гордостта на янките” (1942), „За кого бие камбаната” (1943) и „Изворът” (1949). Ролята му на застаряващ градски шериф в „Точно по пладне” (1952) се счита за най-доброто изпълнение на Купър, а филмът – за един от най-добрите уестърни, правени някога. Сред последните му филми са „Приятелско мнение” (1956) и „Любов в следобеда” (1957). Купър печели награда на Академията за най-добър актьор през 1941 (за “Сержант Йорк”) и през 1952 (за „Точно по пладне”), а през 1961 е почетен със Специална награда на Академията за цялостна кариера и за приноса му към международната слава на филмовата индустрия.

През април 1961 Купър е награден със специален „Оскар“ за цялостен принос, който приет от неговия приятел Джеймс Стюарт. По това време страдащият от рак Купър е в болница. Месец по-късно умира. За него един друг голям актьор, Джон Баримор, казва: „Този човек беше най-големият актьор на света. Той правеше без никакво усилие това, на което повечето от нас се учим цял живот – беше естествен. Начинът, по който казва прощалната реч на Лу Гериг в „The Pride of the Yankees“ все още може да накара възрастни мъже – и жени, да се разплачат“.

Негова биография, „Последният герой”, е публикувана през 1980.

Заглавна снимка: Fanpop

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/