Йохан ГЬОТЕ: Там, където има много светлина, има и много сенки

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Отбелязваме 185 години от смъртта на големия поет с избрани негови цитати

Йохан Волфганг Гьоте (1749–1832) е велик поет на Германия и един от най-завършените гении на човечеството. Роден е във Франкфурт на Майн, тогава част от Свещената римска империя. Баща му Гаспар Гьоте е юрисконсулт с титла имперски съветник. Той лично се грижи за началното образование на сина си, обучавайки го по музика, живопис и чужди езици. Гьоте по-късно учи право в университета в Лайпциг, където преживява първото си любовно разочарование. Юридическите науки не му допадат особено и той предпочита да посещава редовно театър, да взима уроци по рисуване, прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в Лайпциг – книгата „Анете“ (1767), – са в духа на модерната тогава галантна поезия в стил рококо. Така и не успява да завърши следването си и през есента на 1768 г. болен се завръща в родния си град. След двегодишно лечение от меланхолия и суицидни пориви (от тях се освобождава едва чрез романа си „Страданията на младия Вертер“. Гьоте продължава обучението си в Щрасбург (днес Страсбург), където отново се влюбва трагично и се сближава с писателите от литературното направление „Бурни устреми“. Под влияние на свои приятели медици посещава лекции по медицина и естествени науки. Запознава се с Йохан Готфид Хердер и възприема неговия възглед за поезията, че тя е „не привилегия за избраници, а плод на народния дух“. През 1770 г. Гьоте получава научната степен „доктор по право“ и няколко месеца практикува в съда в град Вецлар. Там преживява нова мъчителна любов и пак се завръща в родния Франкфурт, където става адвокат, но посвещава времето си главно на литературата. 

Резултат с изображение за Johann Wolfgang von Goethe monument

 Идеите на движението „Бурни устреми“ оказват голямо влияние върху ранното творчество на Гьоте. Основни теми в него са силната личност, геният, свръхчовекът. Сред най-известните му произведения от този период са одата „Прометей“ (1774), първоначалният вариант на „Фауст“ — „Прафауст“ (1773), първата немска историческа драма „Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка“ (написана през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният роман „Страданията на младия Вертер“ (1774).

Славата на Йохан Волфганг Гьоте като поет се разнася бързо из Германия и Европа. В дома му се стичат множество почитатели, сред които е и престолонаследникът на княжество Саксония-Ваймар-Айзенах Карл Аугуст. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във Ваймар. През 1775 г. поетът постъпва на служба към княжеския двор и там се увлича по красивата, но студена придворна дама баронеса Шарлоте фон Щайн. Гьоте получава званието „действителен таен съветник“ и място в Държавния съвет, а после е назначен за първи министър и получава благородническа титла (1782). Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер, с когото го свързва тясно приятелство и то трае повече от десетилетие, като оказва плодотворно въздействие и върху двамата. През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади – „Рибарят“. „Горски цар“. „Певецът“, но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в Италия.

 Резултат с изображение за Johann Wolfgang von Goethe monument

Статуя на поета в Рим, Вила Боргезе

Съприкосновението с хармоничната антична култура оказва огромно положително влияние върху Гьоте. Той се завръща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на класицизма, търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се ражда програмата на Ваймарския класицизъм, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество – изящните „Римски елегии“ (1788–1790), посветени на простата цветарка Кристиане Вулпиус, за която след осем години поетът се оженва. В този период възникват епичната поема „Херман и Доротея“ (1798); драматургичните творби, които той започва по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува – „Ифигения в Таврида“ (1787), „Егмонт“ (1788), „Торквато Тасо“ (1790); образецът на новия образователен роман „Вилхелм Майстер – години на учение“ (1796) и „Вилхем Майстер – години на странстване“ (1807/1821), мемоарно-автобиографичната книга „Поезия и истина“ (1811–1814) и още много други.

Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си – трагедията „Фауст“. Тя го определя като безспорен първомайстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори Наполеон през 1806 г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с Кръста на Почетния легион.

Резултат с изображение за Johann Wolfgang von Goethe monument

Монумент в Берлин

До сетния си миг Гьоте живее във Ваймар – там извършва и своите изследвания в областта на естествените науки, донесли му допълнителна слава. При своите пътувания вече възрастният поет преживява редица любовни увлечения, а през 1821 г. в курорта Мариенбад се запознава със седемнайсетгодишната Улрике фон Левецо и не след дълго — вече седемдесет и четири годишен — й прави предложение за женитба. Отказът дълбоко го наранява и в резултат възниква поемата „Трилогия на страстта“ (1827), в която е включена прочутата „Мариенбадска елегия“ (1823).

Йохан Волфганг фон Гьоте е оставил име не само на проникновен творец и значителен учен, но и на велик жизнелюбец и страстен почитател на „вечната женственост“. От юношеската си любов към „Кетхен“ (по-голяма с три години) до старческото увлечение по Улрике (по-млада с петдесет и пет години) Гьоте е търсил в Жената упование и подтик за съзидание. Откривал е в Нея божествеността на Природата, очарованието на Красотата и даровете на Любовта, намирал е духовно Преображение и творческо Себепостигане.

Поетът умира на 22 март 1832 г. и е погребан във ваймарската княжеска гробница. Академичното издание на Гьотевите произведения, осъществено по поръчка на великата херцогиня Софи фон Заксен в периода 1887–1920 г., се състои от 143 тома.

Резултат с изображение за Johann Wolfgang von Goethe

Да си припомним Гьоте в избрани негови цитати:

„Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.“

„Всеки чува това, което разбира. Човек вижда толкова, колкото знае. Не е достатъчно само да се сдобиеш със знания, трябва да им намериш и приложение.“

„Можеш да научиш само това, което обичаш. Мнозина проявяват гордост за това, което знаят, а към което не знаят – високомерие. Свикнали сме хората да се подиграват на това, което не разбират.“

„Не бъди нетърпелив, когато не приемат твоите аргументи. Само в другите хора човек може да види себе си. Човек не може да живее за всеки, особено не за тези, с които не би желал да живее.“

„Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата.“

„Съвети може да даваш само за работа, в която сам смяташ да вземеш участие.“

„Какво е любовта – да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава. Любовта за един миг може да ти даде това, което с труд не винаги можеш да постигнеш за цял живот.“

„Маниерите на човека са огледалото, в което се отразява неговият образ. Нищо не разкрива така добре характера на човека като това, на което се смее.“

„Там, където има много светлина, има и много сенки.“

„Глупаците са най-неприятните крадци – те крадат едновременно и времето, и настроението ни. Загубата на време е най-тежка за тези, които знаят повече. Когато двама се карат, виновен е по-умният. Умният човек не прави дребни груби грешки. Който мисли дълго, не винаги намира най-доброто решение. Никой никога не се е загубил по прав път.“

„Няма положение, което да не би могло да се облагороди с усилие или търпение. Колко много се заблуждават хората, когато си мислят, че това, което са научили, са го и разбрали. Щастлив е, който работи с радост и се радва на извършеното. Голяма част от бедите на този свят идват от това, че хората недостатъчно добре са разбрали своите цели.“

„Разделяй и владей“ е мъдро правило, но „Обединявай и направлявай“ е по-добро.“

„Владетел, който не събира около себе си всички даровити и достойни хора, е пълководец без армия.“  

 

Венцислав Константинов

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Хоризонтът в стихотворение на Станка Пенчева

ХОРИЗОНТ От Станка Пенчева Отиват си от нас децата ни, отиват към пясъка на своите миражи, към лабиринтите на свойте минотаври, към своите помийни ями, триумфални арки, тресавища, каменоломни, звездопади... Отиват си от нас....

Книга за Красимира Колдамова излиза в Световния ден на балета

Книга за примата на българския балет и изтъкнат балетен педагог Красимира Колдамова излиза в Международния ден на балета 29 април. „Балерината Колдамова“ с автор...

8 думи, „изобретени“ от Уилям Шекспир

Шекспир е навярно най-известният писател, който някога е творил на тази земя – и определено най-играният по световните сцени. Той е роден в Статфорд,...

Анита Лус: Паметта е по-трудна за изтриване от мастилото

Знаменитата писателка, драматург и продуцент се ражда на днешния ден, 26 април, през 1889 година. Световна слава добива с романа си „Джентълмените предпочитат блондинки“....

Цигуларят Васко Василев ще свири на Айфеловата кула

Световноизвестният ни цигулар Васко Василев, заедно със солисти от оркестъра на Кралската опера "Ковънт гардън", ще изнесе класически акустичен концерт в зала "Густав Ефел" на Айфеловата кула....