Неделя, 02 Декември 2018 | Градът

Стихотворение от Калин Донков, който днес навърши 77

МЕЛОДИЯ ДЕКЕМВРИ

Есента ни ограби. Есента ни остави без нищо.

Календарът предлага единствено здрач занапред.

И една самота – като облачно пусто летище.

Без да носим багаж. Без да имаме в джоба билет.

Безопасната жажда за музика тежко възкръсва.

Хоризонтът издишва презрителен сив неуют.

А в света, преизпълнен от близкото наше отсъствие,

равномерните перки на времето скърцат от студ.

От забравени лампи потича снегът вертикално.

Градовете примигват на хляба под погледа мек.

А една самота! Като нощна безлюдна чакалня.

И от всяко търпение сам се отрича човек.

На съдбата във подгъва няма зашита монета.

И щастливият случай отстъпва по свойте следи.

Да затегнем колана, душа – и да вървим на небето,

откъдето през лятото скочиха всички звезди…

Снимка: bnr.bg

Калин Донков

ARTday.bg

СПОДЕЛЕТЕ


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017