Никой владетел на Русия, преди или след него, не е направил толкова радикални и значителни промени като този човек! Никой не се престрашава да премахне старите обичаи и да въведе нови норми, които да се спазват от всички. Никой не се държи толкова грубо с всеки, който се осмели да застане на пътя му, дори и в собственото му семейство. Най-просто казано – никой не е толкова „Велик“, както той – Петър Велики!
Петър I Алексеевич или Петър Велики е руски цар и император, управлявал от 27 април 1682 г. до смъртта си на 8 февруари 1725 г. Той идва на трона след много интриги и заговори в двореца. Първоначално управлява заедно със своя слаб и болен полубрат Иван V, който умира през 1696 година. След смъртта на Иван, когато става цар, той безмилостно потиска всякакъв вид съпротива, дори в собственото си семейство.
След като консолидира властта си, Петър публично обявява нещо, за което дотогава се шушука само сред редки, по-образовани групи хора – ако иска да оцелее, Русия трябва да се промени!
Петър е непретенциозен, държи се и се облича като нормален човек и не обича парадни церемонии. Често ходи по улиците на столицата като обикновен гражданин. До царуването му Русия е огромна, но изостанала феодална държава, обитавана в очите на западния свят от диви племена, които дори не могат да бъдат нормални врагове, камо ли съюзници. Четири десетилетия по-късно, при смъртта на Петър Велики, тази картина се променя завинаги и Русия става водещата европейска сила по онова време.
Променя съда
Посещението на Петър на Запад го убеждава, че много европейски обичаи са по-напреднали от традиционните руски. Затова заповядва на всички свои чиновници и служители да си обръснат брадите и да носят дрехи, съобразени с европейската мода. От това задължение са освободени само свещеници, фермери и кочияши. В пищните зали започват да се организират приеми според европейските обичаи, а дамите от висшата класа ходят на социални събирания, което нарушава традиционната изолация, в която жените са държани дотогава.
Баща на модерната армия
Петър Велики прави радикални промени в армията, според западните стандарти. Той налага задължителна служба за благородниците в държавата, било то в администрацията или в армията, и урежда военната йерархия така, че повишенията да се получават въз основа на заслуги, а не на произход и всеки, който заслужава с делата си, да може да достигне високи военни звания.
Промените включват и разделението на пехота, кавалерия и артилерия, а също така в армията и флота постъпват крепостни селяни и свободни мъже без постоянно пребиваване или постоянна работа. Той въвежда задължителна военна служба, която създава войска от 300 000 постоянни войници и моряци, заедно с резервистите.
Стрелците са елитната охрана и бодигардове на руските царе още от времето на Иван Грозни. Те се осмеляват да се разбунтуват по времето, когато Петър е на голямо пътешествие из Европа (само за да види и опознае обичаите на съвременния свят) и императорът не им прощава.
Стрелците като военно формирование са разформировани и много от тях са измъчвани, погребани живи или изгонени в Сибир. Вместо това той създава Преображенския полк и Семьоновския полк, които се превръщат в ядрото на нова, модерна, руска постоянна армия.
Индустриализация на страната
За да може държавата да поддържа такава армия, са необходими радикални промени в икономиката и индустриализацията. Петър Велики построява много фабрики, корабостроителници и работилници, които получават държавни субсидии. Трудът се осигурява, като се позволява на търговците и собствениците на фабрики и мини да купуват цели села с всичките им жители, които трябва да работят в именията на своите господари.
От идването си на власт до смъртта си, Петър Велики постоянно води войни и разширява страната. Той се бори срещу Османската империя и Прусия, но най-големият и най-важен конфликт по време на неговото управление е Великата северна война – конфликт със Швеция, който продължава цели 21 години и който носи на Русия достъп до Балтика и по този начин свободен път към Западна Европа.
След тази победа Петър получава титлата „Император и самодържец на цяла Русия“. Наричан е още „Баща на отечеството“ и „Велик“, Русия започва официално да се нарича „Руска империя“, а на 22 октомври 1721 година самият Петър заменя титлата император със званието „император на Русия“.
Строителство на Санкт Петербург
В завладените територии, в шведската провинция Ингрия, през 1703 г. Петър основава град, който кръщава Санкт Петербург. Той забранява строителството на каменни сгради извън границите на града, за да могат всички майстори-зидари да участват в изграждането на новия град, който скоро се превръща в новата столица на Русия.
Петър Велики финансира изграждането му чрез драконовско данъчно облагане на дворянството, а хиляди селяни от вътрешността на Русия са преместени принудително като работна ръка. Затворниците също са принудени да работят в строежа. Създаването на Санкт Петербург, от една страна, означава отваряне на Русия в икономически, политически и интелектуален смисъл към Европа, а от друга страна, признаването й в света като военна и морска сила.
Източник: Trud.bg
ARTDAY.BG
