96-тите академични награди увенчаха една силна година за киното. Феноменът „Барбенхаймер“ се оказа спасителен в бизнес план с общи приходи към 2.5 милиарда долара. Зрителите се върнаха в салоните след здравните рестрикции. „Опенхаймер“ и „Барби“ покриха едновременно сегментите на високата и по-масовата култура в киното. Поканиха заедно улегнала, но и една по-млада, изгубена в джобните си екрани публика. Двата филма излязоха в един ден през лятото, шега в туитър им приши общо заглавие, стана задължително като си гледал единия, да отидеш и на другия. Кадри в интернет показаха как самият Тарантино прави това в един ден.
Номинациите им обаче не бяха поравно, а 13 на 8 за „сериозния“ филм. Знаково Грета Гъруиг и Марго Роби бяха пропуснати за режисьор и актриса. Академията не видя сериозното под розовата опаковка на „Барби“, остана до стереотипите, сатиризирани във филма. Съответно единствената му статуетка беше за оригинална песен – Били Айлиш и What Was I Made For. Втората номинирана песен от филма I’m Just Ken, изпълнена в бравадо от Райън Гослинг, стана фурорът на вечерта, но това бе малка утеха.
Пълният триумф остана за „Опенхаймер“. Тематично значим, кинематографично изпипан, авторски амбициозен. С контраста на интимната и универсалната драма, събрани в трилър на съвестта. Със заслужен първи „Оскар“ за Кристофър Нолан от пет досегашни опита, допълнен със статуетките за най-добър филм, главна и поддържаща мъжки роли (съответно Килиън Мърфи и Робърт Дауни – младши, също първи отличия), оператор (Хойте ван Хойтема), монтаж и музика.
Разнообразие от таланти личеше в номинираните за продукция на годината цели десет филма и то бе надлежно забелязано. Сред тях имаше дори дебют – комедията от расови клишета American Fiction с Джефри Райт като отхвърлен писател („Оскар“ за адаптиран сценарий). Корейска мелодрама (Past Lives) до опуса на Мартин Скорсезе „Убийците на цветната луна“. Класическа музикална биография („Маестро“) за личния живот на Ленърд Бърнстейн на номинирания 12 пъти Брадли Купър, но и сега неполучил нищо.
Отличия взеха сюрреалистичната комедия с послание „Клети създания“ – главна женска роля за самоотверженото изпълнение на Ема Стоун, също за художнически дизайн, грим и прически. С приза за оригинален сценарий от общо пет номинации остана европейският хит „Анатомия на едно падане“ на французойката Жюстин Трие с германката Сандра Хюлер в главната роля. В интернационалната категория спечели английският „Зона на интерес“, сниман на немски и отново със Сандра Хюлер – холокост драма, стилизирана като сатира за съпругата на коменданта на Освиенцим.
Комедията на Александър Пейн „Заседнали“ (The Holdovers), който ще видим на започващия тази седмица „София филм фест“, е с наградата за поддържаща женска роля за Да’Вайн Джой Рандолф. Тя е тъмнокожата готвачка в общежитие за ученици, които няма къде да се приберат за Коледа, Пол Джамати (номиниран за главна роля) е нещастният им учител. Разнообразието (по новия „бог“ на политически коректния подбор DEI – Diversity, Equity, Inclusion) тази година бе подготвено с разширяването на международния състав на академията – постъпилите бюлетини с гласове бяха от цели 90 държави.
Наградата за пълнометражна анимация очаквано отиде при неостаряващия японски майстор Хаяо Миязаки за „Момчето и чаплата“, който гледахме на „Киномания“. Късометражната анимационна категория бе спечелена от „WAR IS OVER! Inspired by the Music of John & Yoko“, статуетката мина и през ръцете на сина на Джон и Йоко Шон. Уес Андерсън стигна до първия си „Оскар“ с кратката новела The Wonderful Story of Henry Sugar с Бенедикт Къмбърбач за Netflix, но не благоволи да се яви на сцената.
Източник: Капитал; Снимка: Ройтерс
ARTDAY.BG
