Пеперудите опрашват цветята благодарение на заряд от статично електричество, който генерират, докато летят, сочат данни от проучване, цитирано от АФП.
Дневните и нощните пеперуди са опрашващи насекоми, които пренасят цветен прашец от едно цъфтящо растение на друго за размножаване, пояснява биологът Сам Ингланд от германския Институт „Лайбниц“ за еволюционни науки и биоразнообразие.
Изследването, което той публикува в списанието „Интерфейс“ на Британското кралско дружество, е първото, анализиращо способността на пеперудите да опрашват благодарение на електричество, с което насекомите се зареждат по време на полет.
Отдавна е известно, че основните опрашители, като например земните и медоносните пчели, събират прашец и го освобождават чрез контакт с репродуктивните органи на цветята.
Едва през 80-те години на миналия век биолозите допускат, че електростатичните сили също играят роля в този процес, който е от съществено значение за половото размножаване на цъфтящите растения.
„Това е нещо, което не е изследвано в детайли от гледна точка на екологията“, казва Сам Ингланд.
Идеята е, че по време на летене тялото на насекомото натрупва положителен електрически заряд, получен от триенето на крилата с въздуха. А „голяма част от цветния прашец е отрицателно зареден“, продължава биологът.
Тъй като противоположните заряди се привличат, този прашец естествено се насочва към коремчето на опрашващите насекоми. След това той ще придобие положителен заряд по време на пренасянето си до друго цвете. Там той естествено би бил привлечен от отрицателното електрическо поле на това цвете.
„Доказано е, че пчелите натрупват значителни електрически заряди по този начин“, казва той, но „никой досега не е определил количествено това за пеперудите“.
За целите на изследването, което е тема на докторската му дисертация в Бристолския университет, Сам Ингланд измерва нетния електрически заряд на единадесет вида пеперуди, обитаващи пет континента. Той използва пикоамперметър – уред, който измерва минимални електрически заряди – поставен на изхода на тунел, в който всяка пеперуда е летяла поне 30 секунди.
„Повечето от опрашващите пеперуди натрупват положителен електрически заряд“, твърди изследователят, който след това използва софтуер за компютърна симулация, за да моделира електрическото поле, създадено между насекомото и цветето, и действието му върху прашеца.
Проучването стига до заключението, че средно електрическият заряд на насекомото осигурява достатъчно електростатична сила, за да издигне стотина поленови зърна на височина 6 милиметра за по-малко от секунда до коремчето на пеперудата.
Резултатът е „безконтактно“ опрашване между цветето и насекомото.
Проучването установява, че капацитетът на зареждане на пеперудите варира значително при различните видове. Изследователят предполага, че това е свързано с еволюционен натиск. „На този етап това са изчисления, но има корелации с различни екологични фактори“, смята Сам Ингланд.
„Някои насекоми извличат полза от това, че са добри опрашители с висок електричен заряд, защото това означава, че ще има повече растения, с които да се хранят“, пояснява ученият.
Обратно, други биха могли да имат интерес да носят по-нисък електрически заряд и следователно – по-малко прашец, защото натрупването на прашец ги прави по-забележими и по-уязвими за нападения от хищници.
„Неотдавна открихме също, че насекомите откриват другите благодарение на електрическия заряд, който носят – например случая с гъсениците, които са предупредени за близостта на оса“, обяснява Ингланд. Еволюционната цел в този случай би била някои насекоми да бъдат „електрически невидими или маскирани“, допуска изследователят.
Снимка: Freepik
ARTDAY.BG