Почина писателят Алек Попов

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Едва на 58-годишна възраст ни напусна авторът на „Мисия Лондон“ Алек Попов. Скръбната новина беше съобщена от БАН. Цялата литературна общност остана шокирана от трагичната вест, тъй като Алек Попов бе особено активен, участваше в обществения и литературен живот на страната и работеше върху нови произведения. Причината за преждевременната му смърт на този етап не се съобщава.

Българската академия на науките с прискърбие съобщава, че на 22 март 2024 г. загуби един от достойните си членове член-кореспондент Алек Попов (1966-2024). Той беше един от най-оригиналните и талантливи съвременни български белетристи. До последния си дъх се опитваше да разгадае тайните на българското слово, дълбаеше в безкрайните тунели на отечественото езиково пространство и чрез творбите си показваше и разгръщаше многобагровата палитра на българската изящна словесност.

​Многократно в различни свои интервюта и беседи той заявяваше, че е писател, който цял живот се труди на „нивата на езика“. Затова и неговия основен инструмент е именно българският език. Алек Попов се интересуваше много от развитието на нашия език, от неговото обогатяване и магичната му способност да изразява и изобразява конкретните пулсации на духа на времето. Творбите му доказваха по елегантен начин това и предизвикваха у четящия човек желание за размисъл, за диалог, а понякога и за полемика. Но нали тъкмо в полемиката и в спора се ражда истината?

​Книгите на Алек Попов се радваха на завиден читателски интерес. Неслучайно някои от тях имаха редица преиздания, какъвто например е случаят със сатиричния му роман „Мисия Лондон“. Но нека тук добавим и други знакови негови белетристични творби като „Черната кутия“ , „Мисия Туран“, „Митология на прехода“, „Спътник на радикалния мислител“, „Телесни плевели“ и т.н. В тях авторът демонстрираше умението си за дискретен психологически анализ на своите герои, таланта си да води живо и увлекателно повествованието, да владее фабулата и сюжета на разказа, новелата или романа. И преди всичко да постига впечатляващо иронично самоотстранение, кодирано не само в сюжета, но и в езиковата фактура на творбата.

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Мъдростта на опита

„Всяко ясно обяснение винаги ме е убеждавало, всяка учтивост ме е покорявала, а всяко щастие почти винаги ме е правело мъдра. И само с...

Хенри Милър: Най-голямата лъжа е да обещаеш да обичаш един човек цял живот

Хенри Милър е роден на 26 декември през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се...

Зачатието – свято. Рождението – с писък.

Тъй рече Виктор във деня на Йосиф И мисля за Бащата. И за бащата мисля. Зачатието – свято. Рождението – с писък. Грехът е първороден, а ти,...

57 години без смеха на Чудомир

„Не съм от тия, как’Сийке, ама…” Накарахме ли ви да се усмихнете?! То си е за смях, защото всички се улавяме да повтаряме репликата,...

Карел Чапек: Нищо не е по-странно за човек от собствения му образ

Карел Чапек се ражда в градчето Мале Сватоньовице, по онова време намиращо се в пределите на Австро-унгарската империя, на 9 януари 1890 година. Момчето се...