Поетът Георги Константинов стана почетен гражданин на София

Споделете, харесайте, последвайте ни:

В интервю на Диана Янкулова за предаването “Неделя 150“ по БНР Георги Константинов сподели:

„Радва ме това отличие. Винаги ме е радвала наградата, че читателите протягат ръка към моите книги. Те са около 60 – колкото са и годините, които съм прекарал в София. Зарадва ме и тази награда, защото тя казва нещо много важно – роден съм в Плевен, но тези 60 книги са родени в София и така са наградени с това почетно звание“.

Според него причина за намаленото четене, особено на художествена литература, е навлизането на много технически средства. Друга причина е финансовата – книгите станаха много скъпи в сравнение с миналото, посочи той и подчерта:

„Получи се нещо такова – хора, които обичат да четат, нямат достатъчно средства за книги, а тези, които имат достатъчно пари, пък не четат.“

За тенденцията в това непоетично време все повече хора да си плащат, за да бъдат издадени, каза: „Това все пак е досег с културата, досег с литературата. Хубаво е, че го има.“ А за състоянието на столицата допълни: „Искам все по-хубава и по-организирана София. Има за какво още да се говори и да се направи.“

Фрагменти от стихове на Георги Константинов:

  • Боже, толкова човечен
    изглежда светът,
    щом наоколо няма
    хора!
    Няма ги
    ледените погледи.
— из „Есенно сърце“
  • Вече знам,
    че и най-хубавата жена
    се състои
    от коварна усмивка
    плюс
    90% вода.
— из „Горчива шега“
  • От черното небе
    вали белота.
    Любов в снега.
    И сняг в любовта ни.
— из „От черното небе…“
  • Упрекван
    в недостатъчна сърдечност,
    сега си правя тъжна равносметка –
    щях да обичам
    цялото човечество,
    ако не бяха
    няколко човека…
— из „Житейска равносметка“
  • Да вярвам, че съм вечен е нелепост.
    Безименна изгрява утринта…
    Но моята любов е моя крепост,
    която ме сродява с вечността.
— из „Любов“
  • Колко мъдро
    обясняваш любовта!…
    А край теб
    пространството е пусто…
    Чувството
    обърква мисълта.
    Мисълта смирява всяко чувство.
— из „Мисъл и чувство“

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Тресавище на любовта

"Жената, позволила на тайната си любов да се разгори в сърцето ѝ, е безумна, защото тази любов, несподелена и негласна, ще опустоши душата, която...

Никога не избягвай болката! ~ Джулиан Мур на 63

Тя е чаровна, интелигентна и достойна за подражание. Носителката на „Оскар“ Джулиан Мур идва на белия свят на днешния ден, 3 декември, през 1960...

Защитните механизми в света на Ана Фройд

Изглежда всеки път, когато Фройд мисли, че е открил своя приемник, бива изоставян от него. Или поне така става с Юнг и Адлер. Междувременно,...

Ромен Гари: За да обичаш, не е достатъчно да обожаваш

На днешния 2 декември през 1980 година си отива Ромен Гари – четен, препрочитан и цитиран къде ли не. Затова и ние от ARTday.bg...

Мария Калас: Да служиш на изкуството е тежък труд – и в началото, и в средата, и в края

МАРИЯ КАЛАС е родена на 2 декември 1923 г. в Ню Йорк. Най-прочутото сопрано учи оперно пеене в Гърция и дебютира в Ла Скала...