Поетът Георги Константинов стана почетен гражданин на София

Споделете, харесайте, последвайте ни:

В интервю на Диана Янкулова за предаването “Неделя 150“ по БНР Георги Константинов сподели:

„Радва ме това отличие. Винаги ме е радвала наградата, че читателите протягат ръка към моите книги. Те са около 60 – колкото са и годините, които съм прекарал в София. Зарадва ме и тази награда, защото тя казва нещо много важно – роден съм в Плевен, но тези 60 книги са родени в София и така са наградени с това почетно звание“.

Според него причина за намаленото четене, особено на художествена литература, е навлизането на много технически средства. Друга причина е финансовата – книгите станаха много скъпи в сравнение с миналото, посочи той и подчерта:

„Получи се нещо такова – хора, които обичат да четат, нямат достатъчно средства за книги, а тези, които имат достатъчно пари, пък не четат.“

За тенденцията в това непоетично време все повече хора да си плащат, за да бъдат издадени, каза: „Това все пак е досег с културата, досег с литературата. Хубаво е, че го има.“ А за състоянието на столицата допълни: „Искам все по-хубава и по-организирана София. Има за какво още да се говори и да се направи.“

Фрагменти от стихове на Георги Константинов:

  • Боже, толкова човечен
    изглежда светът,
    щом наоколо няма
    хора!
    Няма ги
    ледените погледи.
— из „Есенно сърце“
  • Вече знам,
    че и най-хубавата жена
    се състои
    от коварна усмивка
    плюс
    90% вода.
— из „Горчива шега“
  • От черното небе
    вали белота.
    Любов в снега.
    И сняг в любовта ни.
— из „От черното небе…“
  • Упрекван
    в недостатъчна сърдечност,
    сега си правя тъжна равносметка –
    щях да обичам
    цялото човечество,
    ако не бяха
    няколко човека…
— из „Житейска равносметка“
  • Да вярвам, че съм вечен е нелепост.
    Безименна изгрява утринта…
    Но моята любов е моя крепост,
    която ме сродява с вечността.
— из „Любов“
  • Колко мъдро
    обясняваш любовта!…
    А край теб
    пространството е пусто…
    Чувството
    обърква мисълта.
    Мисълта смирява всяко чувство.
— из „Мисъл и чувство“

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Октомври e най-любовният месец от годината и с него пътешествието продължава

Октомври се настанява удобно в леглото на времето като бебе, което очаква да бъде приласкано. Той също иска да му отредим вниманието, което заслужава....

Неподправеният благодетел: Евлоги Георгиев

Роденият на днешния ден Евлоги Георгиев дарява 6 милиона лева и имот, за да се издигне храм на знанието. Можел е да ги изхарчи...

Това ми стига

АЛИКАНТЕ Един портокал на масата. Роклята ти – на пода. A ти – в леглото ми. Прекрасни мигове на настоящето. Свежестта на нощта. Топлината на моя живот. Жак Превер АRTday.bg  

В 30 фигури великолепният Павел Койчев разказва историята на човека (снимки)

През 2019 г. зала "Райко Алексиев" на СБХ бе изпълнена с едно цялостно произведение на Павел Койчев - подобно на предходните му изложби "Нещо...

Разкази на режисьора Педро Алмодовар излизат на български език

Тази книга е най-близка до фрагментирана автобиография, непълна и донякъде криптирана. Все пак вярвам, че читателят ще добие максимална представа за мен като филмов...