Нов проект в археологическия обект Помпей възражда древни техники за боядисване на текстил, за да покаже друга страна на всекидневния живот преди градът да бъде разрушен от вулкан през 79 г. сл. Хр., предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Вдъхновението е почерпено от фрески, открити в археологическия обект, изобразяващи крилати купидони, които боядисват платове, събират грозде за вино и правят парфюми.
„Това е много близо до действителността“, казва директорът на археологическия обект Габриел Цухтригел, говорейки за изображенията.
За целите на проекта той се е обърнал към майстор Клаудио Кутули. Кутули живее в Умбрия и в собствената си линия дрехи залага на багрила, които прави от растения.
Кутули използва корена на rubia tinctorum, или брош за прочутото помпейско червено. За кафявото той разчита на орехови люспи, за черното и сивото – на бъз, а за кехлибарени, жълти и зелени нюанси – на кардамон.
С цветовата палитра от Помпей Клаудио Кутули рисува шалове с мотиви, заимствани от фреските на Къщата на Вети, включително и купидоните. Богатият дом, както и останалата част от Помпей, е погребан под пепел.
Половината от печалбата от продажбата на шаловете ще помогне за финансирането на по-нататъшните усилия за възстановяване на някогашния обширен град, където градинари наскоро сапресъздали разсадник, включващ растения, които са били използвани за боядисване преди разрушаването на Помпей.
Историкът Маурицио Бартолини казва, че в боядисването често са намирали приложение корени, кора и цветя. От шипката, например, е получаван един от най-използваните цветове – нежно розово, обяснява той.
Фреските в археологическия обект показват богати жители на Помпей с ярки одежди в лилаво, зелено, розово, синьо и жълто. Нюансите са постигани чрез изваряване на боядисаните тъкани в облицовани с метал вани в работилници, ръководени от роби, които, за разлика от тях, са носели обикновени кафяви туники.
„Условията са били доста неприятни за робите, които са работили тук“, казва археологът Софи Хей. „Пещите са бумтели и е било горещо, претъпкано и шумно, защото хората са викали, когато са влизали, за да видят дали нещата им вече са готови“.
Според Цухтригел боядисването на текстил е друг начин Помпей да бъде съживен за съвременните посетители.
„Това е част от научен и културен проект, който цели да изгради съзнанието, че историята не е само големите паметници и красивите картини“, казва той. „Има и друга история – на икономиката, на всекидневието, на живота на мнозинството, които често не са представени в големите разкази“.
ARTDAY.BG