Захари Карабашлиев: Патриотизмът не е обличането в носия, а нещо много по-дълбоко

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Захари Карабашлиев – писател, драматург и главен редактор на издателство „Сиела“ – сподели своите възгледи за значими теми като образованието, родолюбието и политическата реалност в ефира на „Нашият ден“. Разговорът започна с обсъждането на новината за идеята за въвеждането на иновативен предмет по родолюбие в българските училища в чужбина, а на последващ етап и в страната, съобщена от служебния министър на образованието Галин Цоков на форум, посветен на програма на министерството, наречена „Неразказаните истории на българите“.

Захари Карабашлиев сподели впечатленията си от своите посещения в училища в по-малки и средно големи градове като Карнобат, Габрово и Севлиево. Той подчерта, че в тези училища често се забелязва висока академична подготвеност, отлични директори и преподаватели, както и будни ученици. За него патриотизмът вече е интегрална част от образованието в тези училища и не се нуждае от формално подчертаване.

Карабашлиев отбеляза, че е важно патриотизмът да бъде разбран и преподаван в контекста на предмети като история, литература и география. Той настоява, че родолюбието не трябва да се свежда до символични жестове като носене на народни носии и изпълнение на традиционни танци. „Не е достатъчно да облечеш деца в народни носии, които играят хора и ръченици, и да ми кажеш – ето това е родолюбие“, коментира той. Според него, тези действия често създават повърхностна представа за патриотизма, който трябва да бъде нещо по-дълбоко и съзнателно – част от възпитанието и мисловната подготовка на младите хора.

„Нашите патриоти, с които се гордеем от Възраждането, не са ходили сутрин, обед и вечер с народна носия.  Няма нищо лошо в народните носии, но това не означава родолюбие, това е имитация“.

Захари Карабашлиев обърна внимание и на по-сериозни проблеми, свързани с гражданското образование и обществото като цяло. Според него липсата на гражданско образование и идеята за цивилизован дебат създават среда, в която думи и обещания се превръщат само в предизборна реторика. „Ако думите са само думи и от тях не произлиза политическо действие, те си остават думи“, каза той.

В контекста на политическата реалност в страната, Карабашлиев посочи, че в България местното самоуправление често остава в периферията, въпреки че в други страни то играе ключова роля в общественото развитие. „Авторитаризмът все още е всепроникващ в съзнанието на учители и директори, а оттам и ученици.“

Според писателя самостоятелно мислещи директори и учители могат да бъдат заразяващи и да допринесат за създаването на по-критично и отговорно поколение.

„Там, където виждам самостоятелно мислещи директори, без значение от политическа партия, виждам същите учители, същите деца. Това е заразяващо!“

Източник: БНР

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Владимир Соловьов: Истинският живот е всеки да живее в другия като в себе си

Владимир Соловьов, роден на днешния 27 януари през 1853 година, е една от най-забележителните личности на славянството. Той е поетът и философът, който неуморно...

Цветан Стоянов – провокативният интелектуалец

Цветан Савов Стоянов е български писател, преводач, литературен историк, роден на 28.01.1930 г. в София в семейство на издател и учителка. Завършва гимназия в...

Гледаме класиката на Disney „Малката русалка“ със симфоничен оркестър на живо в НДК

Броени дни след фурора, който предизвика прожекцията на филма "Красавицата и Звяра" на Disney, съпроводена с изпълнение на филмовата музика на живо от симфоничния оркестър...

Най-трудно се отговаря с да или не на прости въпроси ~ Астрид ЛИНДГРЕН

Астрид Линдгрен (14 ноември 1907г. - 28 януари 2002 г.) е известна и с дейността си в защита на животните и децата, с борбата...

Астрид Линдгрен – писателката, която всички обичаме

Творчеството ѝ е преведено на близо 70 езика (от арабски до зулу) и отпечатано в повече от 100 страни. Първата история за най-популярната ѝ...