Сряда, 03 Януари 2018 | Книги

Избрано от повелителката на лъвовете, която загина от човешка ръка

Не е нужно да си заклет природолюбител, за да харесваш Джой Адамсън и нейните книги. Достатъчно е да обичаш живота и необятните му прекрасни проявления, за да оцениш тази изключителна жена и каузата, на която се посвещава до сетния си дъх.

Писател и художник, израсла в Европа и припознала Кения за втора родина, тя няма щастието да бъде майка, затова пък предава цялата си нежност и грижи на дивите животни. За Джой „родените свободни” трябва да живеят в естествената си среда, а не зад решетки. И прави всичко, за да връща свободата на лъвицата Елза, на гепарда Пипа и леопарда Пени; изучава живота им и този на местните хора, описва наблюденията си в книги, пренася образите им в картини, които днес са в Националния музей в Наироби, Кения. От опита и наблюденията й черпят вдъхновение и обикновени хора, и учени, и творци, които й посвещават филми и множество публикации…

„Може би близостта с дивата природа ми дава такова чувство на необятност и вечност, че всичко друго изглежда незначително. Или причината се крие в това, че често лъжем себе си, като придаваме на хората, които обичаме, облик, създаден в нашето въображение, и после, откривайки какви са в действителност, започваме да ги обвиняваме, че са ни разочаровали. Ако някои от нас започват да обичат животните повече от хората, не е ли това, защото не можем да придадем на животните човешки качества и че с тях не може да има нито самоизмама, нито разочарование”, пише в своите хроники Джой Адамсън. И сякаш предрича собствената си трагедия – цял живот общува с хищници, а загива от човешка ръка.

Джой Адамсън е родена в заможно семейство на 20 януари през 1910 г. в Тропау, тогавашна Австро-Унгария (днес Опава, Чехия). Истинското й име е Фредерике Виктория „Джой” Геснер. Възпитавана е най-вече от своята баба. От дете всички забелязват всестранните й заложби – занимава се със скулптура, живопис и музика, по-късно учи и медицина, но голямата й страст са Африка и дивата природа. Може би затова намира личното си щастие едва при третия брак. След разводите си с Виктор ван Кларвил и Петер Бали, с които живее от 1935-а до 1944 г., тя най-сетне открива своята половинка в Джордж Адамсън, който напълно споделя любовта й към Кения и към африканската природа.

Докато Джордж работи като надзирател по дивеча в кенийските паркове, двамата живеят в домове, отпускани на служителите. След пенсионирането му се установяват в красива малка къща на брега на езерото Найваша, която днес е превърната в музей и център за обучение. Според тяхна семейна приятелка – Джулиет Хъксли, семейство Адамсън са водели минималистичен начин на живот, не обичали да отрупват дома си с излишни вещи. Защото са убедени, че „хората са се откъснали от дивите си корени”. И винаги се стараели да живеят колкото се може по-близо до природата.

Джой успява да върне на свобода представители на три вида големи котки, живеещи в Африка. Първият и най-известен е случаят на лъвицата Елза, която попада при семейство Адамсън, след като майка й е убита при инцидент. Елза и двете ѝ сестри израстват с Джой и Джордж, но когато стават прекалено големи, Адамсън се принуждават да изпратят сестрите ѝ в зоопарк – факт, който дълго време ги кара да страдат. Затова решават да се опитат да върнат поне Елза към естествен начин на живот.

Животно, отгледано от хора, не може да заживее напълно независимо, затова Джой и Джордж продължават да й помагат от разстояние, да я закрилят и да я насърчават в пътя ѝ обратно към дивото. Усилията им са възнаградени, когато и трите деца на Елза заживяват като напълно самостоятелни диви лъвове.

Целият процес на връщането на Елза, живота ѝ на свобода и грижата ѝ за потомството е отразен в три книги (части от тях в България са публикувани в „Лъвицата Елза”), които веднага се превръщат в бестселъри. Читателите са трогнати от историята на лъвицата и нейните осиновители, а след смъртта на Елза по книгите е заснет и филм.

Любопитно е, че Джой и Джордж са поканени за консултанти на снимачния екип. Точно тогава познати молят Джой да вземе тяхната питомка – гепарда Пипа, тъй като им предстои да напуснат Африка. И Пипа се превръща в новото предизвикателство за семейство Адамсън. За разлика от Елза, която е отрасла с хора, но в непосредствена близост с природата, Пипа е отглеждана като домашно кученце. Джой минава през всякакви перипетии, но успява да върне женския гепард към естествен начин на живот, а голямата й гордост са оставените две поколения наследници на Пипа. Нейният живот също е описан в три книги (на български в „Петнистият сфинкс” и „Зовът на Пипа”).

Следващата крачка на Джой е да завърши наблюденията си и да върне свободата на леопард. Минава време, преди да успее да намери Пени. Иска да проследи и нейната история, но… точно когато Пени се сдобива с първото си поколение, животът на Джой е прекъснат. Не от диво животно, а от бивш неин служител.

Мъртвото тяло на Джой Адамсън е открито от нейния асистент на 3 януари 1980 г. и всички предполагат, че е станала жертва на хищник. Последвалото разследване обаче установява, че това е инсценировка и тя е загинала от човешка ръка. Убиецът е заловен и осъден на доживотен затвор. Той твърди, че мотивите му са лични, но близки на Джой подозират, че зад смъртта ѝ стоят бракониерски интереси… Така светът твърде рано се разделя с тази изключителна жена, сладкодумен разказвач и талантлив художник. Днес абсолютно заслужено Джой Адамсън е включена в списъка „300 жени, които промениха света” на енциклопедия „Британика”.

Припомняме си откъси от авторката на „Лъвицата Елза” и „Зовът на Пипа”:

„Бяхме успели да отгледаме Елза в естествена за нея обстановка. Тя се чувстваше добре в храсталака и сега дивите лъвове бяха готови да я приемат в средата си. Изглежда че тя беше изключение отправилото, че диво животно, възпитано от хора, неможе да се приспособи към живота в гората. Да пуснем Елза да живее самостоятелно на воля щеше да бъде един опит, който заслужаваше да се направи." (Из „Лъвицата Елза")

„Като я гледах как се хвърляше по мрежата или как безшумно тичаше назад-напред в ограденото място, аз се убедих, че продължителният затвор ще развали характера й. И макар че Пипа беше само на петнадесет месеца, твърде млада, за да може да живее сама, реших колкото може по-скоро да я заведа в резервата Меру и да остана с нея там, докато тя окончателно се върне към естествения начин на живот на гепардите.

Във връзка с моя план се посъветвах с двама приятели, които по-рано бяха отглеждали гепарди; и двамата ме увериха, че Пипа винаги ще остане зависима от мен, защото ако гепардът някога е установил близък контакт с човек, ако е приемал храна от ръката му, той никога окончателно не напуска своя приятел, макар и да изчезва за по няколко дена. Независимо от тези обезсърчителни думи, аз реших да дам на Пипа поне възможност да опита сама да живее своя естествен живот.” (Из „Петнистият сфинкс")

„Докато леопардчето ме разглеждаше с любопитств, аз още не можех да повярвам на късмета си. Бях намерила точно това, което бях търсила толкова отдавна: съвсем малко женско леопардче, което може да ме приеме като свой родител и което беше вече привикнало на твърда храна. Надзирателят знаеше, че бях чакала цели 7 години за това леопардче, затова уреди с властите да го взема, за да извърша същите проучвания и опити като с лъвицата и женския гепард…

Безспорно леопардите са най-трудни за разбиране. Макар че Пени беше много добра по характер - доверчива, нежна и показваше желание да съдейства, аз никога не успях спокойно да се отпусна при нея.” (Из „Кралицата на Шаба”)

„Защо първобитният човек, когато изявявал своето аз чрез дълбаене по скалите и в примитивни резби, избирал животните за модели на своите стремежи? Защо високо развити раси като египтяните и асирийците са използвали животните като символи на своите божества? Защо и в наши дни хората държат в домовете си любими животни, дори щастливи семейства, правят това от емоционален глад и защо се засягаме дълбоко от трагедиите, които постигат любимите ни животни? Защо първите играчки, които даваме на нашите деца представляват животни? Не са ли това доказателства, че ние се нуждаем от животните повече, отколкото те се нуждаят от нас?”

Борис Белев

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

СПОДЕЛЕТЕ

Свързани публикации (по етикет)


Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на ARTday.bg, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ARTday.bg, с посочване на източника и добавяне на активен линк към www.artday.bg

Контакт с нас:

За реклама, изпращане на публикации и съобщения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.m
телефон: 0888 002 298
ARTday.bg - всички права запазени. © 2017