Определян като един от най-големите творци в съвременното кино, той остави след себе си 54 филма, 126 театрални постановки и 36 радиопиеси. В България Бергман е добре познат, макар тук да са показани малко от неговите филми. Популярен е и с изданията на книги, посветени на културна тематика. Никой не може да забрави филмите му “Поляната с дивите ягоди” (показван като архивен), “Есенна соната”, “Фани и Александър”.
Въпреки че е известен най-вече с филмите си, Бергман е и изтъкнат театрален режисьор. От средата на 40-те години на 20 век той работи в театри в родната си Швеция, а в периода 1963 – 1966 г. оглавява Кралския драматичен театър в Стокхолм. Там поставя пиеси на шведския писател Аугуст Стриндберг, за когото твърди, че е най-голямото му вдъхновение като творец. Влиянието на Стриндберг е ясно забележимо във филма “Сцени от един семеен живот”, който през 1973 г. донася на Бергман още по-голяма популярност по света.
Ингмар Бергман е роден на 14 юли 1918 г. в шведския град Упсала в семейството на лутерански свещеник и домакиня. Детството му е изключително тежко, тъй като баща му налага строга дисциплина и сурови наказания.
Първият му професионален досег с киното е през 1942 г., когато го наемат като помощник сценарист в Шведския филмов институт. Първият му самостоятелен сценарий е филмиран през 1944 г. от режисьора Алф Сьоберг и печели награда на фестивала в Кан. Постепенно Бергман започва сам да режисира филмите по своите сценарии. След успеха на “Седмият печат” той продължава да приковава вниманието на публиката с “Поляната с дивите ягоди”, “Лицето”, “Мълчанието”, “Персона”, “Шепот и викове”, “Вълшебната флейта”, “Есенна соната”, “Фани и Александър” и др.
Умира на 30 юли през 2007 година.
Представяме ви избрани мисли на Ингмар Бергман:
„Щастието e добро здраве и лоша памет.“
„Не е важно дали плачеш в действителност. Важно е зрителите да вярват, че плачеш.“
„Всеки път, когато получавам добра роля, аз си казвам, че е последна. Така я оформям до края.“
„Животът има точно цената, която ние искаме да му дадем.“
„Неведнъж съм се убеждавал, че повечето от актьорите и актрисите са много срамежливи хора. Когато играят, не са себе си, а някой друг. Думите, които изричат, принадлежат на други хора.“
„Понякога се влюбваме благодарение на малките неща, понякога на глупавите, дори благодарение на нещата, които иначе са ни досадни.“
„Когато съм на сцената или пред камерата, чувствам инстинктивно какво да правя и знам как да го направя. Но в ежедневния живот не мога да отговоря на въпроса: „Какво искате от стаята: това или това“? Не ме интересува.“
„Навсякъде по света ние сме едно и също семейство, имаме едни и същи проблеми, с които се сблъскваме, говорим един и същи език.“
„Всички имаме тежки отрицателни преживявания. Ако можем да ги превърнем в нещо положително, тогава е хубаво, и аз вярвам, че тази промяна започва малко по малко.“
„Това, че не знам нищо, се превръща в стимул.“
„Човек не бива да има гузна съвест. Тигърът също не изпитва угризения, защото е изял едно красиво животно.“
„Времето не съществува. То е изобретение на човека. Аз вярвам, че в действителност всичко е едно огромно сега и че сенките на бъдещето винаги са тук.“
„Някои хора са по-отговорни в отношенията, а други по-малко. Винаги е така. Има жертви и палачи.“
„Аз съм ужасен оптимист.“
„Човек може да бъде и предупредителна камбана, която дрънчи иззад някой ъгъл…“
“Много рядко гледам филмите си. Става ми толкова тежко, готов съм да заплача. Мисля, че това е ужасно.”
“Демоните са безброй, идват в най-неподходящия момент и създават паника и ужас. Но аз съм се научил да управлявам негативната енергия и да я впрегна в моята колесница, за да заработи в моя полза.”
“Понякога, докато сънувам, си мисля: “Трябва да запомня това и да го превърна във филм. Това е професионално изкривяване.”
“Всичко започва с лицето на актьора.”
“Никога не се тревожа за оценките на съвременниците или наследниците ми. Името ми не е издълбано никъде и ще си отиде заедно с мен.”
“Театърът е като предана съпруга. А киното е голямо приключение – като великолепна и взискателна любовница.”
“Никоя форма на изкуството не влияе толкова много на съзнанието като филмът – право в емоциите, дълбоко в тайнствените пространства на душата.”
Димитър Янков
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
