Не са ти виновни жените, приятелю, онези измамни, лукави същества, които само те карат да страдаш. Оглеждаш ги внимателно от разстояние или виртуалната витрина и винаги намираш нещо недостатъчно – я независимост, я сексапил, я женственост, я лоялност и пр. И сексът ти не е точно и само секс, и любовта ти не е точно и само любов. Всички са някак недостатъчни за Идеалната, който и да е този фантом. Затова не се и приближаваш достатъчно, ще вземеш да видиш зад лъскавината, нещо твърде материално, човешко, обикновено и пълно с грешки. Може би подобен емоционално и морално бетониран инвалид, с който да се борите? Не ти ли прилича на някой, който познаваш? На теб може би? Защото истината е, че ти не си си достатъчен, приятелю, в тебе се крие една бетонирана бездна с неопитомени чудовища, които ти не искаш да видиш отблизо. Някои от тях наистина са женски. Но всичките са си твои. И ти трябва да се пребориш с тях и да опитомиш, за да станеш цял. Страданието е за това, не за безсмислени игри на любов, със страдание любовта те лекува, но ти трябва да минеш през него, а не да бягаш. И да се залепваш за всяка добре облечена илюзия… Страшно е! Най-голямата битка и най-големият урок…по любов. Ти не вярваш в нея, нали, ама то е като с Бог, това, че не вярваш, не значи, че не съществува. Любовта отваря раните, с нея успяваш да преминеш през болката, а на изхода – пак е любов, ако не е, значи урокът се повтаря, вероятно и жените ти. И ти бягаш, криеш се, защото е тежко падането от височината на добре скалъпеното Его до нелюбовната бездна в сърцето на едно наранено дете. А ти не искаш никой да го види, затова избягваш и огледалата, нищо, че се поддържаш, развиваш, тренираш, здравословен и спретнат, а вътре вие, не несъвършената жена, а Бог, който те чака да го откриеш, заедно с любовта. За да си станеш достатъчен, пък някоя после може да ти се стори дори…симпатична.
Чудиш се дали се отнася за теб, да, точно за теб, и за мен, и за нас. Индивидуални листовки, един урок, повтарям, най-важният. Защото съм падала, а сега ми се лети.
Не са ти виновни жените, приятелю, никой не ти е виновен, урокът е твой, животът – също!
Цветелина Димитрова
Заглавна снимка: Кадър от филма „Loving Vincent“, 2017 г.
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/