Днес актьорът празнува своя 80-и рожден ден
Почти навръх Нова година през 1937-а се ражда „Ханибал“ на киното – Филип Антъни Хопкинс. Расте като интровертно дете, предпочита да си стои вкъщи, да свири на пиано или пък да рисува, отколкото да си играе със своите връстници.
Освен рисуването и музиката, започва да се увлича и по актьорската игра и през 1961 г. го приемат в Кралската академия по романтично изкуство в Лондон. 4 години по-късно го канят в Националния театър, където (на прослушването) Антъни избира да чете пиесата „Отело”. „Аз просто уча репликите, излизам и ги казвам – лесно е”, казва талантливият актьор. През 1966 г. прави дебюта си в киното с The White Bus ( „Белият автобус”).
Актьорът има пет номинации за Златен глобус, четири номинации и три награди на Британската академия, четири номинации и един спечелен „Оскар“ за главната му роля на Ханибал Лектър. През 2001 г. е обявен за „Мъж на годината” от Харвард. Актьорът разгневява британските медии с решението си да стане американски гражданин през 2000 г., въпреки че през 1993 г. е удостоен с рицарско звание от самата кралица Елизабет Втора.
Хопкинс от първо лице:
„Моята философия е: Не е моя работа какво казват хората за мен и какво мислят за мен. Аз съм това, което съм, и правя това, което правя. Аз не очаквам нищо и приемам всичко. И това прави живота ми по-лесен.“
„Мисля, че здравословният начин на живот включва да се сприятелиш със звяра вътре в себе си, това не е точно звяр, а по-скоро сянка. Тъмната страна на нашата природа. Забавлявайте се с нея и знайте, че трябва да приемете цялата си същност.“
„Животът е твърде кратък, за да се справяме с несигурността на другите хора.“
„Мисля, че определено количество стрес в живота е нещо хубаво. Стресът от работата, която отнема усилия. Мисля, че това е знак, че вървиш напред.“
„За мен времето е най-голямата тайна. Факт е, че ние мечтаем през цялото време. Това е, до което наистина съм достигнал. Ние имаме бездънно езеро от потенциал точно под нашите черепи.“
„Прекалено многото мислене води до бавна смърт. Ние бавно се убиваме от мисли за всичко. Мислим. Мислим. Мислим. Никога не можем да се доверим на човешкия ум, така или иначе. Това е смъртоносен капан.“
„Нашето съществуване е извън нашето обяснение, без значение дали вярваме в Бог, почитаме определена религия, или сме атеисти. Нашият живот е отвъд нашето разбиране. Никой не притежава отговор за смисъла му.“
„Приеми всичко, което е вътре в теб, несъвършенствата, тъмнината, богатството и светлината, всичко. Това води до пълноценен живот.“
„Забавно е да вземеш „Оскар”, забавно е да те посветят в рицарство. Но, нали се сещате, събуждаш се сутринта, и реалността си е същата. Все още си смъртен.“
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
