Робърт Олтман не случайно е наречен Кралят на киното. След като засне култовия „Претапорте“, а после и „Доктор Т. и жените“, той дръзко хвърли ръкавица на британското кино с лентата „Госфорд парк“. За създаването му режисьорът сякаш го е изградил, внушавайки външно спокойствие, но е запазил вътрешното напрежение на сценария. С помощта на актьори като британката Кристин Скот Томас („Английският пациент“, „Четири сватби и едно погребение“) Олтман без проблеми демонстрира режисура, която спечели „Златен глобус“.
Макар да е роден в Канзас сити (20 февруари 1925 г.), през повечето време Робърт Олтман живее във Великобритания и опознава живота там. „Имах нужда да се приспособя към климатичните условия“, шегува се той. Наричат го и Полковника на американското кино заради военните теми в продукциите му. Една от последните му ленти носи духа на 50-те години. Филмът продължава поредицата от предните му филми „Военнополева болница“ (1970 г.) и „Дългото сбогуване“ (1973 г.). Самият Олтман казва, че това не е преднамерено. „Филмите ми са ценни с идеите, споделя творецът. Понякога идеята идва от само себе си: камерата работи сама, всичко върви гладко, светлината пада отлично и актьорите си казват точно репликите с перфектно темпо. Това става сякаш някой те дърпа за ръката“, описва той. Въпреки че Олтман се вдъхновява от Агата Кристи, приликата с маниера на разказване в „Госфорд парк“ става случайно. Основният въпрос обаче вече не е кой, а защо. Акцентът пада върху неочакваното зад ъгъла на детайла, на тръпката за края. Критиците определят Олтман като полудраматичен, но в „Госфорд парк“ той е пуснал в действие основните си козове: огромен актьорски състав, гъвкав диалог, многопластов сценарий и развръзки, които карат зрителя да настръхне. Продукцията струва общо $13 млн. Режисьорът наставлява актьорите да играят по начин, различен от театралния маниер.
Актьорът почина през ноември 2006 година в Лос Анджелис.
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/