Вярвам в това, че ти сам решаваш какви да са дните ти. Сам решаваш какъв да е животът ти. И всичко зависи от твоите възприятия.
В природата ми е да се движа. Моята теория е, че ти трябва да си акулата. Трябва да се движиш непрекъснато. Не трябва да спираш.
В Мисури, откъдето съм аз, не говорим за това, което правим. Просто го правим. Другото е самохвалство.
Имах приятел, който работеше в хоспис. Той ми разказваше, че в последните си мигове хората не говорят за своя успех, за наградите си, за книгите, които са написали, или за това какво са постигнали. Говорят само за любовта си и за съжаленията, които носят в душите си. Мисля, че това казва всичко.
Славата е кучка. Заради нея непрекъснато се чувстваш като момиче, което минава покрай работници на строеж.
Успехът е звяр. И обикновено насочва вниманието ти към грешните неща. Кара те да гледаш навън, а не навътре.
Трябва да изгубиш всичко, за да спечелиш всичко.
Винаги съм във война със себе си – понякога правилна, друг път – не.
Когато срещнеш един човек, концентрираш ли се върху външния му вид? Само при първото впечатление. И тогава се появява някой, който не е привлякъл погледа ти веднага, но ти започваш да говориш с него и изведнъж той се превръща в най-хубавото нещо на света за теб.
Обичам да карам мотора си с каска. Така хората не ме разпознават…. и аз мога да ги гледам.
Не си задавам въпроси за морала. Просто усещам какво е правилно. И още нещо: знам, че най-важното е да си честен със себе си.
Позвъних на баба си и дядо си. Дядо ми ми каза: „Гледахме твоя филм.“ „Кой?“, попитах аз. „Бети – извика той, – как се казваше филмът, който не харесах?
Действията казват повече от думите. Това не важи никъде с такава сила, както в общуването с децата.
Имам малко приятели – броят се на пръстите на едната ми ръка. Имам и семейството си. Не съм и мечтал за по-щастлив живот.
Семейството е рисковано начинание, защото колкото по-голяма е любовта, от толкова повече неща се отказваш. Такава е цената. Но аз я приемам.
Едно от най-мъдрите неща, които съм правил, беше да дам на своите деца майка като Анджи. Тя е страхотна.
Гледам децата ни – синът ни от Виетнам, дъщеря ни от Етиопия, другата ни дъщеря – от Намибия, синът ни от Камбоджа… и всички те са братя и сестри! Това ми действа изключително вдъхновяващо!
Да имаш деца променя изцяло светогледа ти. Имах своите успехи, направих някои наистина силни филми. Имах късмет и сега е време да споделя даровете, които животът ми поднесе. Да си родител значи да свалиш фокуса от себе си. За това съм наистина благодарен. Уморих се да мисля само за себе си. Писна ми от мен самия. Когато имаш деца, искаш да си до тях непрекъснато, да не пропускаш нито миг. Те ти носят истинска наслада и една дълбока любов. Можеш да напишеш книга, можеш да направиш филм, можеш да нарисуваш картина, но да имаш деца е най-невероятното приключение, което съм преживявал.
Между бащите и синовете съществува особена връзка. Всеки син носи ярък отпечатък, оставен от баща му.
Често мисля за това какво децата ми ще си спомнят от своето минало и се опитвам да съм по-мъдър в решенията си. Преди всичко, аз съм баща. И имам същите тревоги като всеки баща: В безопасност ли са всички? Достатъчно време ли прекарвам с тях?… Това са нещата, които ме държат буден.
Изненадан съм колко автоматично и интуитивно е превръщането ти в родител. Днес наистина вярвам в своите инстинкти. Един звук през нощта и ти си буден, защото децата ти може би имат нужда от теб. Или когато си нервен, умишлено се опитваш да се разсееш с нещо, за да не си го изкараш на децата. Всеки ден откриваш нещо ново за себе си…
Не знам защо говорят за развода ми с Дженифър като за провал. Може би хората смятат така, защото бракът ни не беше безпроблемен. Но аз винаги съм прегръщал тази обърканост на живота. Всъщност, намирам я за наистина красива.
В живота ми винаги е имало големи промени.
Докато гледате телевизия тази вечер, 30 000 души в Африка ще умрат заради ужасната бедност и мизерия. Утре вечер – още 30 000. В това просто няма смисъл.
Колкото повече остарявам, толкова по-ясно виждам какво е наистина важно. За мен това е времето и хората, с които го прекарваш.
Непрекъснато чувам за себе си, че съм голям купонджия. Е, не съм. Аз съм скучен. Поне според „парти стандартите“.
Удивително е какво може да направи с теб кризата на средната възраст. Мен лично ме мотивира.
Не трябва да говориш, преди да си наясно както точно имаш да кажеш. Ето защо се чувствам неудобно, когато давам интервюта. Репортерите ме питат какво, според мен, трябва да направи Китай спрямо Тибет. На кого му пука какво мисля аз? Аз съм просто актьор! Дават ми сценарий. Играя. Това е. Тук съм, за да забавлявам хората. В крайна сметка, ако се замислите, аз съм един възрастен мъж, който си слага грим.
Източник: gnezdoto.net
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
