АНФАС | Красотата в оригинал: Изабела Роселини на 65

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Чаровната актриса за себе си от първо лице

Изабела Фиорела Елета Джована Роселини е родена на 18 юни 1952 г. в Рим и е дъщеря на Роберто Роселини – един от най-големите италиански кинорежисьори и на още по-прочутата актриса Ингрид Бергман, която участва в култовия филм „Казабланка”. След дълга вътрешна борба със своите „кино-хромозоми” (отначало работи като преводачка от италиански, след това е кореспондент в Ню Йорк на италианска телевизия, и най-вече фотомодел – лицето ѝ се е появявало на повече от 500 корици на най-популярните списания), през 1976 започва да се снима и в киното. Изабела несъмнено е красива – избирана е сред петдесетте най-красиви хора на планетата според списание People през 1990 и през 1995 и е под № 84 в списъка на 100-те най-сексапилни киноактриси на списание Empire през 1995.

Резултат с изображение за isabella rossellini

Има 4-годишен брак с Мартин Скорсезе и връзки с Дейвид Линч и Гари Олдман. Въпреки добрите ѝ изяви в няколко филма – най-вече „Синьо кадифе” (1986) на Дейвид Линч, „Смъртта ѝ отива” (1992), телевизионния минисериал „Одисей” на Андрей Кончаловски, сякаш тя ще бъде запомнена повече като моделът, който се справя добре в киното, отколкото като актриса.

Запленена е от жени като Карол Буке, Фрида Кало, Джорджия O’Кийфи и Ана Маняни, защото всички до една остават верни на себе си докрай.

Резултат с изображение за isabella rossellini

Ето какво споделя за себе си самата Изабела:

Аз съм късметлийка. На моите години все още не ми е трудно да намирам работа. При това в козметиката и рекламата, където се печелят пари, които пък после ми позволяват да играя в некомерсиални независими филми. Този баланс ме устройва. Няма да забравя, майка ми казваше, че това е най-трудната възраст за една актриса, но ето че с мен не стана точно така.

Защо да се лъжем, живеем в общество, за което много по-важно е как изглеждаш, отколкото какъв си като човек. Затова не ме учудва, че една жена може лесно да се превърне в робиня на красотата. И повярвайте ми, красотата може да донесе и много болка на жена, която реши да я преследва. Каноническата красота, тази, която идва от рекламите и която повечето хора приемат за шаблон, е нож с две остриета. Трябва да си признаем, че ти дава сигурност, увереност, но в същото време те заклеймява. Няма какво да направиш срещу възрастта, освен да я приемеш. Коя възрастна жена не би искала да изглежда като на 20 или 30? Но толкова е наивно да залагаш на младостта като единствен коз.

Симпатизирам на жените и мъжете, които работят върху себе си – не само върху опаковката, но и върху душата, върху съзнанието си. Безкрайно ценя свободния дух. Вероятно защото аз съм такава.

Странно, но откакто работя като модел, чувствам, че установих доста силна приятелска връзка с жените. Приемат ме по-скоро като една от тях. Аз винаги съм била за по-скоро оригиналната, отколкото клиширана красота. Дори и нещо, което минава за дефект, може да се превърне в част от персоналното излъчване. Много повече ме впечатлява една силна жена с присъствие, отколкото една букварна красавица. Но да не си помислите сега, че не уважавам красотата!

За мен винаги е предизвикателство да играя жена, която отвън може да е студена, но отвътре да е пълна с много нежност.

Като по-млада изпитвах комплекса на Електра, вероятно и днес още не се е заличил. Не, в никакъв случай не съм искала да убивам майка си, много силно я обичах, но трябва да призная, че винаги съм била момичето на татко. Но това често се случва между бащи и дъщери. В спомените ми са всичките онези дрямки следобед като малка, подпряла глава на неговия огромен корем – трудно ми е сега да си представя по-щастлив момент.

Да имаш родители като моите те обогатява неимоверно, да живееш в такава среда е нещо уникално и специално. От малък започваш да улавяш например кой има талант и кой не. Отварят ти света. Но повярвайте ми, да знаеш, че цял живот ще бъдеш сравняван с родителите си и че никога няма да спечелиш от това сравнение, не е лесно за никого, понякога дори е фрустриращо.

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Приключението не е извън човека, то е вътре в него ~ Джордж Елиът

Викторианската епоха нямаше да е същата без Джордж Елиът (Мери Ан Евънс). Английската писателка идва на белия свят на днешния ден, 22 ноември, през...

Владо Карамазов ще бъде Стенли Ковалски от „Трамвай Желание“

Топактьорът на свободна практика Владимир Карамазов е поканен да изиграе култовата роля на Стенли Ковалски в шедьовъра на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, който режисьорът...

Джек Лондон: Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие

Джек Лондон е роден на 12 януари 1876 г. в Сан Франциско с рождено име Джон Грифит Чейни (документите му са изгубени по време...

Огнената кралица на блус и рок музиката – Бет Харт, се завръща в България

Всеки, който е слушал Бет Харт на живо, всеки, който е бил докоснат от нейната музика, знае, че тя влага всяка частица от себе...

Джейми Лий Къртис на 66: Моят стил е в търсенето на същественото

Моят стил е в търсенето на същественото. Правила съм си много прически, сменяла съм редица тоалети, правила съм си какви ли не процедури, спазвала...